Press

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons

Интервю / Interview

Ето и цялото мое интервю с Ганиела Ангелова по телевизия "Bulgaria On Air" в предаването "Опорни хора"
...

3

Comment on Facebook

He is not just a talent, he is wise and honorable! You can't help, but love him for all that he is! God bless him!

Велик!!!

Велик, наистина! Поздравления!

ВЪЗХИЩЕНИЕТО МИ НЯМА КРАЙ ! БЛАГОДАРЯ НА БОГА , ЧЕ ВИ ИМА ! ЗДРАВ И ВСЕ ТАКЪВ ОБИЧАН БЪДЕТЕ МАЕСТРО !

Thank you for your work Theodosii.

Удоволcтвие е дa Ви cлушaме и гледaме. C блaгодaрноcт, възхищение и обич ❤️

ГОЛЯМ МАЕСТРО!

Браво! Велик! Мъдър! Духовно извисен българин!

Орфей!

'Da pomulchim I se nasladim na pulsa na izkustvoto'.. v ochakvane na 'muzika ot Antarctida'..❤

Благодаря на Бога , че ви има ! Респект !

Благодаря ти, Теодосий за твоето силно, искрено, вдъхновяващо послание за мир, любов, взаимност!

🙏😘

View more comments

Интервю / Interview ✨❤️

Теодосий Спасов: Изкуството може да те лекува, възпитава, провокира

Великден е най-светлият празник за Православната църква.
„За мен това е един личен и съкровен празник. Всеки го преживява по свой начин. Всеки намира своя път до това славно представяне на един Божи човек, който се е жертвал за нас и е показал пътя на човещината, която отвежда до божественото, ако наистина се следва. В това време, в което се намираме, сякаш човещината я няма“, сподели музикантът Теодосий Спасов в ефира на „Опорни хора“.
Според него пандемия ни е отблъснала един от друг, премахна и желанието ни за прегръдка, обич, пътуване по света.
„Ние сме музиканти – пътуваме и отнасяме нашия талант навсякъде по света, за да се срещнем с нашите почитатели. Това се прекъсна в продължение на две години. За две години едно дете започва да говори, да върви, да опознава света, да притеснява родителите си“, каза гостът в студиото.

Запитан дали тези две години са виновни за липсата на човещина или ужасяващата война, Спасов изтъкна пред Bulgaria ON AIR: „Тези две години бяха увертюрата и сега се случва зверството, на което сме свидетели. Трагично е, музикантите сме чувствителни, раними, свръхсензитивни и усещаме нещата на ниво, което не може да се докосне“.
По думите му изкуството минава, разтърсва душата и сърцето на човека и след това си отива. Музикантът е категоричен – остават обаче споменът, провокацията, възпитанието.
И добави, че ако изкуството е на високо ниво, се получава винаги провокация.
На въпрос дали е „отнесен в облаците“, Спасов призна: „Да, от облаците се вижда най-добре“.
Той сподели, че изкуството може да ни излекува от състоянието, в което се намираме.
„Изкуството може да те лекува, възпитава, провокира. Няма значение към каква професия си поел. Има нива на човешко усъвършенстване. Самодейността е първото докосване до изкуството, към което всички тръгваме по детски. По-късно ставаме чираци и калфи на това изкуство и стигаме до майсторлъка, до професионализма. И накрая – до артистичното ниво. Всъщност, ако съберем хора от различни професии, а те са артисти и са извървели този път, те разговарят и общуват прекрасно, без да детайлизират професионално нещата“, завърши Спасов.

#theodosiispassov #easter #kaval #теодосийспасов #великден #кавал
...

3
Интервю / Interview ✨❤️

Теодосий Спасов: Изкуството може да те лекува, възпитава, провокира

Великден е най-светлият празник за Православната църква.
„За мен това е един личен и съкровен празник. Всеки го преживява по свой начин. Всеки намира своя път до това славно представяне на един Божи човек, който се е жертвал за нас и е показал пътя на човещината, която отвежда до божественото, ако наистина се следва. В това време, в което се намираме, сякаш човещината я няма“, сподели музикантът Теодосий Спасов в ефира на „Опорни хора“.
Според него пандемия ни е отблъснала един от друг, премахна и желанието ни за прегръдка, обич, пътуване по света.
„Ние сме музиканти – пътуваме и отнасяме нашия талант навсякъде по света, за да се срещнем с нашите почитатели. Това се прекъсна в продължение на две години. За две години едно дете започва да говори, да върви, да опознава света, да притеснява родителите си“, каза гостът в студиото.

Запитан дали тези две години са виновни за липсата на човещина или ужасяващата война, Спасов изтъкна пред Bulgaria ON AIR: „Тези две години бяха увертюрата и сега се случва зверството, на което сме свидетели. Трагично е, музикантите сме чувствителни, раними, свръхсензитивни и усещаме нещата на ниво, което не може да се докосне“.
По думите му изкуството минава, разтърсва душата и сърцето на човека и след това си отива. Музикантът е категоричен – остават обаче споменът, провокацията, възпитанието.
И добави, че ако изкуството е на високо ниво, се получава винаги провокация.
На въпрос дали е „отнесен в облаците“, Спасов призна: „Да, от облаците се вижда най-добре“.
Той сподели, че изкуството може да ни излекува от състоянието, в което се намираме.
„Изкуството може да те лекува, възпитава, провокира. Няма значение към каква професия си поел. Има нива на човешко усъвършенстване. Самодейността е първото докосване до изкуството, към което всички тръгваме по детски. По-късно ставаме чираци и калфи на това изкуство и стигаме до майсторлъка, до професионализма. И накрая – до артистичното ниво. Всъщност, ако съберем хора от различни професии, а те са артисти и са извървели този път, те разговарят и общуват прекрасно, без да детайлизират професионално нещата“, завърши Спасов.

#theodosiispassov #easter #kaval  #теодосийспасов #великден #кавал

Comment on Facebook

Looking forward to listen to you in Ptuj this summer, maestro! 😀 👏

Perfectly said!❤

Поздравления, маестро! На висота в музиката и в думите. Благодаря! Светли празници! И-да! От висотата на облаците е ясна картинката…

Тате Димитър ! Хобитата му бяха:Кавала и природата !

Поздравления Маестро!! От теб винаги има какво да се научи!!!

Поздравления!Ако имаше повече хора като Вас,светът щеше да е много по добър и различен! Светли великденски празници!

Прекрасно интервю!

Мъдри думи!❤

Браво!

🥀

👏

💕🙏💕

Талант от бога !

View more comments

Интервю / Interview

Теодосий Спасов: Може би след като умра, ще се сетя, че съм уморен

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, публикувано първо в русенския вестник "Бряг"

Вместо познатите монографии, ще ви разкажа една Въвеждаща история за Теодосий и рибите в морето. (истинска е!)

Пристанището на Аполония (Созопол), в едно горещо лято от края на миналия век. На планетата като топъл хляб вървят компютрите „Macintosh” (по $1000парчето),
мобифоните (по 1000 лв. парчето) са тежки като тухли. Никой не предполага, че скромната компания на Стивън Пол Джобс и на другия Стив-Возняк, ще стане компютърният гигант Apple Inc. През същото това лято на 1990 г., освен че имам лъскавия „Мас”, аз съм притежател и на нещо много по-ценно - втория диск "Пясъчно момиче" (1989 г.) на един млад свирач - земляк от Североизтока - Теодосий Спасов. Софийските сноби се надпреварват да говорят за тази странна музика, смесица между традиционен фолклор и някакви особени (извън канона) джаз мотиви, които сякаш „излитат” от кавала на Теодосий. Рибата изобщо не кълве, а на пристанището сме кола до кола пишман- балъкчии (от турски, рибари). От скука пускам през колоните „пясъчното момиче”. Рибата започва да натежава на спинингите. Заради свирнята на кавала е, шегувам се, докато прибирам такъмите. Непознат комшия по рибарска слука ме моли да му оставя диска - да се налови на риба, като се уговаряме на другия ден да ми върне музиката. Давам му диска с усмивка. Разбира се, в залисията на лятото някъде се разминахме с непознатия рибар. След това си купих за втори път любимото ми „Пясъчно момиче” от една сергия на пл. „Славейков” при букинистите. Сетих се за тази история преди интервюто с Теодосий Спасов в Русе. Смеем се, докато му я разказвам в антракта на неговия невероятен концерт, който беше на 12 януари в зала „Филхармония”.

Теодосий е земен, непосредствен, смирен, планетарен и много човечен. „Ами, ти имаш една прекрасна история, за какво ти е моето интервю, но като съм ти обещал, ще го направим”, казва музикантът и след концерта сътворяваме ето това, което ще прочетете в следващите редове. А какво ли биха казали рибите в Созопол, макар че те не могат да говорят, но със сигурност са усетили магията на Теодосий. Божии работи, беше вълнуващо интервю, останалото оставям на Вас.

- Теодосий, казват, че си много специфичен, уникален талант и музикант. Малцина обаче разбират за какво всъщност става дума, защото не знаят как да обособят, да класифицират твоята музика. Вярваш ли, че един ден могат да я определят като музикален неокласицизъм, нещо като феномен на 21-ви век?

- Не знам, това си е моята музика, нещо, което е направено от моите впечатления за този живот. Това е музика, повлияна от срещите ми с интересните хора, повлияна също така и от онова, което съм научил в училищата, през които съм минал. Не на последно място, това е музика, която аз съм усещал докато извървявам моите си пътища. Но, най-общо казано - това е музиката, която ми харесва, която извира от мен, тя е част от моето цяло, от емоциите и духа ми, от всичко, което ме вдъхновява и провокира да експериментирам, да свиря и да обичам да правя това безспирно.
- Ти обичаш да правиш музика, което е като усещането за една постоянно тръпчива болка, нещо като безкрайна любов, която ти носи радост, а не страдание, зарежда те навярно?
- Да, навярно е нещо такова, нещо подобно се случва. Аз не бях свирил тази програма /изпълнената в Русе - б.р./ от Лондон. Минаха повече от два месеца от турнето ми в английската столица. Но всичко е като запечатано в главата ми. Само една репетиция с прекрасните музиканти от Русенската филхармония ми беше достатъчна, за да възпроизведа отново, а може би дори и по-хубаво, свиренето от лондонския концерт, а това ме радва.
- Трудно ли се придържаш към каноните на класическата симфонична оркестрация. Ти имаш свободолюбив, интерпретаторски дух, но си класически пример и за филигранно изпипване на музикалната фраза, без никакви компромиси.
- Аз искам в този порядък на разкодиране на моето свирене да благодаря най-напред на моите учители. Искам да им благодаря, че са изисквали толкова много от мен, изцеждали са максимума. Давали са ми възможност да се развивам, дори и тогава, когато съм търсил собственото си творческо амплоа, когато съм се лутал в лабиринтите на несекващата вътре в мен музика. Аз съм имал винаги свобода на развитието - и в музикалното училище в Котел, и в Академията в Пловдив. Но аз обичам, както тук, по нашия край казват, да върша нещата табиетлийски. С мерак да изработвам музикалната фраза, цялостното звучене. Изобщо, от малък съм възпитаван в подобен усет към хармоничността и правенето на нещата по най-добрия начин. И майка ми, и баща ми бяха такива - прецизни хора, перфекционисти. Сигурно на тях съм се метнал. Хубаво е да направиш едно нещо както трябва. Тогава то седи устойчиво и във времето, и в пространството.

- След толкова много европейски и световен опит и след като си свирил на най-комерсиалните и световни сцени, смяташ ли, че съвременният изпълнител, освен неоспорим талант, трябва да притежава и „таланта” да се самопродуцира?
- Всичко зависи от амбицията. Това е много индивидуално. Зависи и от усещането за „мярка” във всичко. Много е важно да се каже, че амбицията подклажда индивидуалните ти изисквания към самия теб и към живота изобщо. Няма регулатори с универсално предназначение в това отношение. Има, например, много амбициозни творци - те искат непрекъснато все повече и повече от себе си, от околните, от публиката. Ненаситни са в максимализма си. Има други, които искат спокойствие и хармония със себе си, с околните, със света, с най-близките си, с приятелите. Тези, вторите, не влизат в кой знае колко дълбоки взаимоотношения с комерсиализма. Доста жертви в буквалния и в преносния смисъл на думата даде човечеството - и то на големи таланти, на звезди от Холивуд и световната сцена, които не можаха да преодолеят инерцията, убийствения магнетизъм на комерсиалното. Струва ми се, че няма случайни неща. Според мен Творецът ни дава знаци. Не може на всяка цена да се втурнеш с главата напред и да търсиш само материалната изгода от продаването на таланта си. Така искрицата божия се задушава, не може да даде автентичен пламък, правят се болезнени компромиси с човешката природа изобщо.
- А ти на какви компромиси си готов?
- Аз съм човек, който прави компромиси в името на приятелството, на любовта и на изкуството. Обичам да правя музика с приятели, с хора, които са ми сродни по душа.
...

4
Интервю / Interview 

Теодосий Спасов: Може би след като умра, ще се сетя, че съм уморен

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, публикувано първо в русенския вестник Бряг
 
Вместо познатите монографии, ще ви разкажа една Въвеждаща история за Теодосий и рибите в морето. (истинска е!)

         Пристанището на  Аполония (Созопол), в едно горещо лято от края на миналия век. На планетата като топъл хляб вървят компютрите „Macintosh” (по $1000парчето),
мобифоните (по 1000 лв. парчето) са тежки като тухли. Никой не предполага, че скромната компания на Стивън Пол Джобс и на другия Стив-Возняк, ще стане компютърният гигант Apple Inc. През същото това лято на 1990 г., освен че имам лъскавия „Мас”, аз съм притежател и на нещо много по-ценно - втория диск Пясъчно момиче (1989 г.) на един млад свирач - земляк от Североизтока - Теодосий Спасов. Софийските сноби се надпреварват да говорят за тази странна музика, смесица между традиционен фолклор и някакви особени (извън канона) джаз мотиви, които сякаш „излитат” от кавала на Теодосий. Рибата изобщо не кълве, а на пристанището сме кола до кола пишман- балъкчии (от турски, рибари). От скука пускам през колоните „пясъчното момиче”. Рибата започва да натежава на спинингите. Заради свирнята на кавала е, шегувам се, докато прибирам такъмите. Непознат комшия по рибарска слука ме моли да му оставя диска - да се налови на риба, като се уговаряме на другия ден да ми върне музиката. Давам му диска с усмивка. Разбира се, в залисията на лятото някъде се разминахме с непознатия рибар. След това си купих за втори път любимото ми „Пясъчно момиче” от една сергия на пл. „Славейков” при букинистите. Сетих се за тази история преди интервюто с Теодосий Спасов в Русе. Смеем се, докато му я разказвам в антракта на неговия невероятен концерт, който беше на 12 януари в зала „Филхармония”.

Теодосий е земен, непосредствен, смирен, планетарен и много човечен. „Ами, ти имаш една прекрасна история, за какво ти е моето интервю, но като съм ти обещал, ще го направим”, казва музикантът и след концерта сътворяваме ето това, което ще прочетете в следващите редове. А какво ли биха казали рибите в Созопол, макар че те не могат да говорят, но със сигурност са усетили магията на Теодосий. Божии работи, беше вълнуващо интервю, останалото оставям на Вас.

- Теодосий, казват, че си много специфичен, уникален талант и музикант. Малцина обаче разбират за какво всъщност става дума, защото не знаят как да обособят, да класифицират твоята музика. Вярваш ли, че един ден могат да я определят като музикален неокласицизъм, нещо като феномен на 21-ви век?

- Не знам, това си е моята музика, нещо, което е направено от моите впечатления за този живот. Това е музика, повлияна от срещите ми с интересните хора, повлияна също така и от онова, което съм научил в училищата, през които съм минал. Не на последно място, това е музика, която аз съм усещал докато извървявам моите си пътища. Но, най-общо казано - това е музиката, която ми харесва, която извира от мен, тя е част от моето цяло, от емоциите и духа ми, от всичко, което ме вдъхновява и провокира да експериментирам, да свиря и да обичам да правя това безспирно.
- Ти обичаш да правиш музика, което е като усещането за една постоянно тръпчива болка, нещо като безкрайна любов, която ти носи радост, а не страдание, зарежда те навярно?
- Да, навярно е нещо такова, нещо подобно се случва. Аз не бях свирил тази програма /изпълнената в Русе - б.р./ от Лондон. Минаха повече от два месеца от турнето ми в английската столица. Но всичко е като запечатано в главата ми. Само една репетиция с прекрасните музиканти от Русенската филхармония ми беше достатъчна, за да възпроизведа отново, а може би дори и по-хубаво, свиренето от лондонския концерт, а това ме радва.
- Трудно ли се придържаш към каноните на класическата симфонична оркестрация. Ти имаш свободолюбив, интерпретаторски дух, но си класически пример и за филигранно изпипване на музикалната фраза, без никакви компромиси.
- Аз искам в този порядък на разкодиране на моето свирене да благодаря най-напред на моите учители. Искам да им благодаря, че са изисквали толкова много от мен, изцеждали са максимума. Давали са ми възможност да се развивам, дори и тогава, когато съм търсил собственото си творческо амплоа, когато съм се лутал в лабиринтите на несекващата вътре в мен музика. Аз съм имал винаги свобода на развитието - и в музикалното училище в Котел, и в Академията в Пловдив. Но аз обичам, както тук, по нашия край казват, да върша нещата табиетлийски. С мерак да изработвам музикалната фраза, цялостното звучене. Изобщо, от малък съм възпитаван в подобен усет към хармоничността и правенето на нещата по най-добрия начин. И майка ми, и баща ми бяха такива - прецизни хора, перфекционисти. Сигурно на тях съм се метнал. Хубаво е да направиш едно нещо както трябва. Тогава то седи устойчиво и във времето, и в пространството.

- След толкова много европейски и световен опит и след като си свирил на най-комерсиалните и световни сцени, смяташ ли, че съвременният изпълнител, освен неоспорим талант, трябва да притежава и „таланта” да се самопродуцира?
- Всичко зависи от амбицията. Това е много индивидуално. Зависи и от усещането за „мярка” във всичко. Много е важно да се каже, че амбицията подклажда индивидуалните ти изисквания към самия теб и към живота изобщо. Няма регулатори с универсално предназначение в това отношение. Има, например, много амбициозни творци - те искат непрекъснато все повече и повече от себе си, от околните, от публиката. Ненаситни са в максимализма си. Има други, които искат спокойствие и хармония със себе си, с околните, със света, с най-близките си, с приятелите. Тези, вторите, не влизат в кой знае колко дълбоки взаимоотношения с комерсиализма. Доста жертви в буквалния и в преносния смисъл на думата даде човечеството - и то на големи таланти, на звезди от Холивуд и световната сцена, които не можаха да преодолеят инерцията, убийствения магнетизъм на комерсиалното. Струва ми се, че няма случайни неща. Според мен Творецът ни дава знаци. Не може на всяка цена да се втурнеш с главата напред и да търсиш само материалната изгода от продаването на таланта си. Така искрицата божия се задушава, не може да даде автентичен пламък, правят се болезнени компромиси с човешката природа изобщо.
- А ти на какви компромиси си готов?
- Аз съм човек, който прави компромиси в името на приятелството, на любовта и на изкуството. Обичам да правя музика с приятели, с хора, които са ми сродни по душа.

Comment on Facebook

Когато не твориш-ръждясваш 😉

Пожелавам ти здраве,щастие и много успехи!Светли празници!

Very impressive! ИДОЛ НАШ, ОТ ДАЛЕЧЕН ЕГИПЕТ ОТ СЪРЦЕ ВИ ЖЕЛАЕМ БЕЗБРОЙ ВЪЛНУВАЩИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ , КРАСИВИ ПРАЗНИЦИ И НЕВИЖДАНИ АПЛОДИСМЕНТИ !!!

Много успехи с тази прекрасна музика която творите Вие сте Велик

Теодосий, Вашето вдъхновение, излято чрез музиката Ви, успява да докосне най-чувствителните струни на човешката природа, истинска, чиста, неподправена, изразявайки себе си! Пожелавам Ви, още много творческо дръзновение и творчески ентусиазъм, Маестро! Светли Великденски празници!

Следя музиката на гениалния за мен музикант още от 80-те години на миналия век,и непреставам да се възхищавам от виртъозните изпълнения! Различното от обикновеното звъчене е характерно и неповторимо.Безпорно един от колосите в музиката.Весели празници!

Велик музикант! Много творчески успехи и занапред! Светли празници!

Г-н. Спасов е един от хората, докоснати от Бог. Аз го слушам повече от 30 г. На живо няколко пъти. Винаги усещам Божествената сила, която излъчва. Духовност, енергия и скромност, тези определения мога да дам за него. С Бог на пред, Тео.

Ех,вашата музика ме прави щастлива и горда!Светли празници!

Няма време за умора. Самодейният ти състав от дългиушковците в Баничан те чакат. Светли празници, Орфее!

Бъди здрав и все така вдъхновен!Хубави празници!

Съчетание от човечност, доброта и ТАЛАНТ! Такива хора са надарени свише, а за нас остава да ги ценим и обичаме!

Светли празници и аплодисменти за всичко, което творите!

Теодосий Спасов е емблематична проява на българската уникалност в музиката! Да е жив, здрав и вдъхновението,с което е надарен, да блести и да прославя българската музикална култура! Светли Великденски празници!

Невероятен вдъхновител и творец! Здрав да е и да продължава да ни радва с музиката си!!!

Не споменавайте тази дума, господин Спасов! Бъдете ни жив и здрав! Светли празници!

Поклон пред таланта Ви, Маестро!Щастлива съм, че съм Ваша съвременничка и имам възможност на живо да потъна във вълшебната Ви музика! Светли празници!

Свят човек!

Светли празници!!!

Неповторим

Благодаря Теодосий 🙏❤️🙏 Бъди здрав и Светли Празници 🍀

Светли празници, Маестро!

Прекрасно интервю се е получило приятелю!Хармонията преди всичко!Бъди здрав,вдъхновен и влюбен!

Благодаря за тази усмивка!

БЛАГОДАРИМ, ТЕОДОСИ, ЧЕ ТЕ ИМА ++++ И ТО ТОЧНО ОТТУК

View more comments

Load more