Интервю / Interview

НЕЗЕМЕН

От Лора Филева

Застанете пред Теодосий Спасов и се опитайте да го разберете. После се опитайте да разберете себе си и ще се затрудните още повече. Защото, без да знае, Теодосий Спасов задава въпроси - за света и мястото му в него, за България и града, за хората, които излязоха по улиците. За успеха и неуспеха, страха и безстрашието.

"Музиката те учи на търпение, любознателност, дисциплина, любов, всеотдайност... на много, много необходими качества, които човек трябва да притежава или да придобива." Теодосий Спасов се занимава с музика цял живот и никога не е помислял да прави нещо друго. "Музиката е толкова сериозно нещо - обемно и отнемащо време. Тя изисква всеотдайност - и аз напълно съм й се отдал."

"Много рано станах популярен именно с това, че кавалът, който е древен фолклорен инструмент, попадна в друг жанр - джаза. По онова време това беше жанрът на младите хора, символ на свободата."

Теодосий Спасов свири на кавал от дете. Първият му досег с музиката е на 9-10 години, "на село, в детската музикална школа за народни инструменти". След това попада в музикалното училище в Котел, а по-късно в музикалната академия в Пловдив, където се среща с хора от различни жанрове. Според него именно там се оформя традиционният за него стил - използването на кавал в джаза и смесването на различни мотиви.

"След промените нещата сякаш малко се промениха и други жанрове станаха символи на свободата, даже по-скоро на забавленията." Теодосий Спасов се замисля и изведнъж се усмихва широко: "Защото вече хората, които слушат джаз, се затормозяват интелектуално."

"Забавляват се само уморените хора, а основната функция на изкуството не е да забавлява", продължава спокойно той. "Ако само се забавляваш, без да се учиш от изкуството, нито в теб, нито в самото изкуство не се натрупва интелигентност."
В разговора той спазва дистанция - от събеседника си, от нещата, за които говори, сякаш дори от самите думи. Обмисля ги, оглежда ги и чак тогава ги пуска да излязат. Често се усмихва, но още по-често - само с очи.

Определя като "много хубаво явление" това, че има бум на етно и уърлд музиката. Защото така се събарят граници. "А и музиката винаги е била етно. Да вземем Брамс например в неговите неща има цигански, унгарски и австрийски мотиви - това е смесица на култури." Според него дори самото зараждане на джаза е смесица между африканска и европейски интонации и влияния. Няма музика, която да не е под влияние на различна националност.

Един от последните му проекти е композирането на саундтрака към нов късометражен български филм - "Бяла сянка". Теодосий Спасов разказва за сценария като за "любопитна история, която кара хората да се замислят". По принцип, когато работи за кино, той се поставя в 100% услуга на режисьора, а вдъхновението му понякога идва дори от снимачната площадка или от актьорите. В този случай му се обажда "силно развълнуван " Северин Чакъров, режисьорът на филма, за когото това е дебют в киното. Той му обяснява, че бюджетът е малък, изпраща му груб снимков материал и Теодосий Спасов решава да се заеме с проекта.

"Понякога композиторите трябва да работим и благотворително - за идеята и в посока на подпомагане на младите творци. Аз правя такива жестове - по едно рамо удрям на хората, които вярвам, че ще се реализират и ще допринесат за обогатяването на нашата национална култура."

Теодосий Спасов пише и театрална музика, като сред представленията му са "Рибите се молят за дъжд" в Народния театър, "Краят на играта" в театър "София", "Островът на козите" и "Зимните навици на зайците" в Сатиричния театър, "Продавате ли демони" в Театъра на Българската армия.
"Светът не е изцяло съвършен. Това е най-голямата илюзия, с която съм се разделил. Бях на двайсетина години.
За съжаление човек трябва да осъзнае това, иначе светът остава неразбран за него и обратното. А от това има много драматични последствия."

Теодосий Спасов, казва че лудостта му се определя от неговото желание. Ако нещо му е интересно, просто го прави, особено ако го обогатява и му дава повече знания. Смята че в живота има много абсурдни случки, но сам не мисли, че е луд. Обича равновесието, взаимното уважение и съобразяването с природата.

Когато го питам за участието му в Riverdance, той отговаря с усмивка: "Това е едно чудо и ще ни трябва още едно интервю, за да разкажа за това време." Теодосий Спасов обикаля САЩ и Мексико цяла година с турнето на Riverdance, преди шоуто да се установи в театър "Гершуин" на Бродуей и 51-ва. В свободните дни от представлението свири в различни джаз клубове в Ню Йорк.

"Представлението на Riverdance е дълго подготвяна програма по американски стандарт, създадена за всички американци с ирландски произход, т.е. около 40 милиона души. След това направиха и разклонения на програмата за представяне извън САЩ - в Турция, Унгария, дори в България се появиха версии, но като всяка мутация не бяха толкова истински. Когато някъде в Космоса избухне свръхнова, това изобщо не означава, че на друго място може да се изимитира същото."
За всеки музикант публиката е важна и по някакъв начин тя го определя в същата степен, в каквото и музиката му. Така е и с Теодосий Спасов, който смята, че е "длъжен да бъде винаги точен с нея и максимално да й дава от своето изкуство и своите открития. Ако хората те харесват и уважават, те карат да ги провокираш, разнообразяваш и облагородяваш постоянно."

Питам го дали мисли за себе си като за световен музикант. "Не, не мисля с такива думи. Това е въпрос на професионално ниво, а не на националност. Например Бах, който е работел за църквата и е творил своите шедьоври почти без да е пътувал по света - какъв е той, световен или местен композитор?"

"Не е лесно да си звезда на българския народ, казва през смях Теодосий Спасов. Много сложна игра е, трябва да знаеш правилата и да си виртуоз." Но казва, че вече е свикнал, познава до болка мястото и хората. "На мен са ми казвали, че не съм достатъчно признат в България, а аз им отговарям, че моят народ ме признава толкова, колкото може. Аз съм от този народ."

Пътува по света, откакто е навършил 20 години, и винаги може да замине и да работи, където си пожелае, но не иска. Не е мислил да емигрира.

"Много е лесно на чуждо място да отидеш, да заживееш на почистени улици и всичко да ти е наготово. Това е една готованщина и паразитизъм у хората - човек, който нищо не е създал за своето родно място, не е съградил, създал нещо или не е изсвирил една нота дори, да заминава да го прави някъде другаде, където си мисли, че ще го оценят повече."

Много е лесно вече да станеш известен, ако имаш пари за клип, реклама. Пък и всеки може да стане звезда с телевизионните пакетни забавления. Там ти правят прическата, научават те да пееш, научават те и на сценично изкуство... но какво да правят тези, които не са създадени за един месец? Какво са те, втора ръка ли?" Според него има тенденция за стимулиране на непрофесионалистите и аматьорите, защото аматьорът е готов на всичко в името на славата и парите. Той заиграва тази роля на звезда, бързо изгаря и се заменя със следващия.

Теодосий Спасов казва, че музикантите са волни птици и всичко им става близко, когато го усетят в истинския му вид. Важно е движението, общуването, споделянето и реализирането на различни идеи. Затова не може да каже точно къде би се върнал от местата, на които е бил. По принцип няма специфични изисквания и към мястото, където композира. Прави го по студиа, концертни и театрални зали. Все пак леко носталгично се сеща за студиото на "Акустична версия" (джаз трио, основано през 1985), което вече не съществува. "Беше в Бояна, в една прекрасна възрожденски тип къща, и оттам се виждаше цяла София. Особено пролет, когато цъфтеше всичко, беше невероятно красиво..."

"Музикантът може навсякъде да се чувства комфортно с изключение на неприятните места и с неприятни хора. Когато те са наоколо, е хубаво човек да се отстрани, защото общуването с тях е вредно и се отразява зле."
Другото нещо, което му влияе зле, е "този така наречен град, който крещи от нужда да бъде нормален". Според Теодосий Спасов не сме толкова бедни, че да не можем да поправим тротоарите или да внесем ред в движението. "Като овце сме - няма ограничения или разрешения."

Той дава пример с метрото, което се пази и все още е чисто. "Когато хората живеят в една добра обстановка, те я пазят и се чувстват по-добре". Според него това дори е една от основните причини за протестите - те са следствие от средата, в която живеят хората. "Ако те са спокойни, ще са по-концентрирани в работата си и ще измислят форми за реализацията си. Иначе, когато живееш в кочина, освен да станеш прасе, не виждам какво друго може да ти се случи", спокойно констатира Теодосий Спасов.

Според него е хубаво, че има протести, защото това показва, че положението не е стабилно и нормално. Но това не се отнася само за България, казва още Теодосий Спасов. "Защо не се опитаме да си представим, че политиката като организация, администрация и модел е остаряла за ХХІ век, че е вид атавизъм?"

"Човечеството трябва да разполага не само с детектор на лъжата, но и с машина за тестване на отговорност и морал. Така само хора, които са родени и възпитани с ценности, ще могат да се докосват до управлението и да работят професионално в политиката. Казват, че тя е мръсна работа, но тя е доведена до това състояние. А ние виждаме как това се случва и дори участваме, защото всичко става пред очите ни. Виждаме как, който влезе в политиката или администрацията, за нула време мутира."

Теодосий Спасов смята, че около нас има много неграмотни хора, които просто не са учили достатъчно в училище, които нямат интерес към образование и са се хвърлили в живота само за да консумират. "Това е много потискаща обстановка - хора, които не говорят правилно, а ръмжат на диалекти." Според него това също е грешка на правителството, защото създава и отглежда маса от невъзпитани хора. Той смята, че не може човек да разполага с висок стандарт, ако сам не си го е произвел. "Обществото е мешавица и зверска джунгла, в която няма справедливост и младите хора нямат на кого да вярват. И все пак има оазиси, места, на които се събират сродни души и в които чувстваш, че не си в изостанала България - това са тясно специализирани професионални начинания, клубове, ресторанти, туристически кътчета, обгрижени с любов."

В края на разговора отново стоите пред Теодосий Спасов. Малко по-убедени, че го познавате, малко по-усмихнати и замислени. Вече сте сигурни, че не е от този свят.

"Страхувам се, като всеки друг. Мога да бъда уплашен и от сянка. Понякога се чудя как съм успял да постъпя така смело..."

Фотография: Тихомир Рачев
Стил: Garderob
Грим и коса: Христина Трайкова

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov
#theodosiispassov #music #kaval #composer #producer #теодосийспасов ...

Интервю / Interview

Теодосий Спасов, „кавалджията на планетата“ - за детството му в с. Белица, Силистранско, за музиката и корените

Изложба, наречена „Антарктида“ на страхотния кавалджия джазмен Теодосий Спасов може да се види от вчера в Музея на фотографията в Казанлък. Това е втората фотографска изложба на очарователния Теодосий, дебютната бе през декември миналата година и бе подредена във фоайето на БНР в София.

Милчо Левиев нарича Теодосий Спасов „Кавалджията на планетата”. Дали и след Антарктида е точно това. Кавалджията не се колебае, донесъл си от Антарктида „най-ценното – духовно-емоционален компас. Компас как да живея, да съхранявам енергията си, себе си като индивидуалност. Сега е особено важно, защото околните сили при тази сложна ситуация с пандемията биха ни деформирали трайно. Донесох снимки, много ценни приятелства с истински стойностни хора.“

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих, израства в близкото село Белица, където баща му е секретар на читалището. Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев. След това семейството му се премества в Панагюрски колонии, където той свири на акордеон.

Женен е за актрисата от Народния театър Бойка Велкова. Създали хубаво семейство преди близо 30 години.
Бойка и Теодосий се запознали в Пловдив, в концертната зала на Филхармонията. Имало хубав празничен концерт. „Запозна ни стария кмет на града Начо Кръстев, с когото добре се познаваме и уважаваме“, спомня си Бойка Велкова. Ръката й Теодосий не поискал от баща й, както му е редът, а от нея самата. „Стана някак много хубаво и мило“, умилява се днес актрисата.
Започнали съвместния си живот в жилището на бойкините родители в София. Случило се възрастните да се преместят на друго място, младото семейство останало само – нанесли се и заживели заедно. До ден днешен всичко помежду им е споделено. „Теодосий пазарува и готви, аз също го правя с удоволствие. Когато веднъж го попитах – кой те накара да сготвиш толкова вкусно, да подредиш масата, да налееш виното, той ми отговори – любовта! Казвам го и в моята пиеса „Пътят към Афродита”, защото е самата истина“, доверява Бойка.
С тръпка си спомнят сватбеното си пътешествие до Канада. „Отидохме да разгледаме тази далечна страна, да се видим и с приятели. Винаги е хубаво да се пътува, да се преживее нещо хубаво“, разказва съпругата на музиканта и негова муза.

През 1975 година Спасов постъпва в Средното музикално училище в Котел, където първо го обучава кавалджията Румен Мутафчиев. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време сватбарска музика. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в Балчик, като свири на кларинет във военен оркестър.
След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния.
През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“, работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва да свири и джаз с групата „Джаз линия“ на Веселин Койчев и Дочо Панов, по-късно и с Йълдъз Ибрахимова.

Теодосий Спасов пръв засвири джаз на кавал, показа неограничените възможности на този народен инструмент. В авторските си пиеси умело съчета елементи от българската народна музика и презокеанския джаз. Спасов жъне големи успехи чак до Бродуей. Порастналият им син с Бойка Тео е избрал да учи международни отношения в Шотландия.
Според майка му, синът на Теодосий и Бойка е артистичен и музикален като тях двамата. „Притежава и от двете качества, има дарба и това е една прекрасна смес“, озарено обяснява майката актриса. Не крие, че любовта към Теодосий я е научила най-първо на смирение, да се поставя на мястото на другия, да разбира повече хората, да ги слуша и изслушва. И не само това…
Семейството има много любими неща, които прави заедно – двамата или тримата. Обичат да четат, да ходят на кино. Обичат да готвят, обичат хубавото вино. Обичат да пътуват из България и когато имат време – в чужбина. „Човек винаги трябва да намира време да пътува“, съгласни са и двамата.
Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, проекта Балкански, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“
„Родил съм се в Исперих, родителите ми са живеели в с. Владимировци. По-късно сме отишли на квартира в селото на баща ми Белица, до Тутракан. Хазяйката имаше внучка Ира, по-голяма от мен, заедно играехме. Баща ми ми даваше 5 стотинки за вафла. В центъра имаше работилница за лимонада, често минавах оттам – харесваше ми миризмата на лимонадата. До нея растеше коприва. Лимонадаждията ми каза веднъж: „Ако не слушаш, ще ти нашаря дупето с копривата.” Никога не се случи това. Ходехме семейно на кино в читалището. Помня, отидох до тоалетната на киното, минах покрай една врата, от която се чуваше музика. Свиреше комбо група за забавна и джаз музика“, разказва легендарният кавалджия.

Майка му Пенка била учителка, знаела турски, била подходяща да учи местното туркоезично население. Първите песнички в детската градина Теодосий научил на турски. Баща му Спас учил за шивач. Работел обаче като инструктор-шофьор, но и ръководел местната самодейност – създал драмсъстав от даскала, агронома, имало и по-млади. „Мъкнеха ме по театрални прегледи на читалище „Христо Ботев”“, смее се Теодосий днес.
Освен концертните си изяви, харизматичният музикант участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации.
През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).
Към изкуството го насочили и двамата му родители. Татко му му купил акордеон още като се родил. Сложил го до кошчето – 80 баса, червен „Велтмайстер”. Искал Теодосий да стане музикант. После заменили акордеона със 120 баса, авангардният ни кавалджия го пази досега.
На село записали Теодосий в детската музикална школа за народни инструменти – били 6 момчета, останали двама. На кавал ги учел бай Калин. „В музикалното училище в Котел сбъднах амбициите и фантазиите на баща ми. За него ме подготви другарят Нешев, аз пеех добре“, връща лентата световноизвестният днес кавалджия.
***
„Бяхме на Панагюрските колонии, поръчах на баща ми да ми купи хилка за федербал от Пазарджик. Той ми донесе кавал, ракета и топки. С майка отидохме на изпитите в Котел. „Не влагай амбиции”, каза баща ми. Комисията беше сериозна. В нея беше Негово кавалско величество Никола Ганчев. Явих се по къси панталонки. „От тоя ще стане нещо”, каза с ниския си глас той. Другите деца бяха облечени в народни носии, аз с детски панталонки. Явно тогава съм счупил канона. Не съм спазвал канона, продължих да свиря с мои дрехи. Още се уча на кавал – бездна е това“, казва Теодосий Спасов.
В Котел школата била много силна: „Така ни образоваха, че излизайки на 20 г., бяхме готови за сцена, записи, всичко. Подготвяха ни за заместници на остаряващото поколение музиканти в ансамбъл „Филип Кутев” и другите знакови състави.“

В казармата му провървява и става известен. „Казарма карах в Балчик. Вече беше ми се чуло името на музикант. Има една интересна случка. С баща ми се разхождаме в Силистра покрай ресторант със сватба. Музикантите почиваха. Един от тях извика „Ето го Теодосий Спасов”. Казах, че отивам в казармата, а той: „А в Балчик искаш ли?” Взе ми данните. Беше старшина Иван Малев от под. 24600, Балчик. След два дни бях в школата за шофьори, Балчик. Остригаха ни. Старшината изкомандва: „Спасов с кавала в офицерския стол.” И така попаднах на първия офицерски банкет в живота ми. Две години изкарах така. Бяхме регистрирани като трудоваци, през зимата в лют студ редяхме бордюри в дебели шинели. Не мислех за ръцете си. Преди уволнението станах и пощальон за малко. Музикалната група на старшина Малев се разчу чак до Сливен. Ходехме много по сватби, плащаха ни“, разказва с носталгия и с неповторимата си усмивка Теодосий Спасов.

Автор: Елена Дюлгерова ...