Интервю / Interview

Уникалният Теодосий Спасов пред BurgasNews:

За трудния път от селското читалище до звездния блясък на световните сцени.

От BurgasNews ще ви срещнем със световноизвестния музикант Теодосий Спасов.

Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Tеодосий Спасов е музикант с огромен кръг почитатели по цял свят. Той е роден на 4 Март 1961 година в град Исперих. Завършил е Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в град Пловдив. Познаваме го като виртуозен изпълнител на кавал, който може да изсвири стилно всяка народна мелодия. Още по-известен е със своите оригинални идеи, за осъществяването на които събира музиканти от различни жанрове.

Той беше първият, който започна да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всички авторски пиеси на Теодосий. Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Има издадени над 38 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални състави.

Свири с фолклорни, джазови и класически оркестри и състави, с именити български и чужди музиканти, между които Музикалните състави на Българското Национално Радио, Хор „Мистерията на българските гласове” , Ансамбъл „Филип Кутев”, Иво Папазов, Георги Янев, Петър Ралчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Петър Петров, Анатоли Вапиров, „Акустична версия”, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Глен Велез, Дейв Лийбман, Глен Мур, Мино Синелу, Пол Макендлез, Били Кобъм, Марк Джонсън, Казуми Ватанабе. Три години свири в световно известното ирландско музикално-танцово шоу ” Riverdance”. Заедно с диригента Кристиян Ярви, китаристите Влатко Стефановски и Мирослав Тадич в проекта „Балканска треска“, представен съвместно с Лондонски симфоничен оркестър, Филхармоничен оркестър Монако, MDR Orchestra Лайпциг, Симфоничен оркестър на БНР и Македонска филхармония .

През 1995 списание “Нюзуик” го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката “най-доброто от Изтока” е отбелязано: “Спасов не просто оцелява в посткомунистическата културна пустош – той създава нов музикален жанр.”

Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Работи с имена, като Енио Мориконе, Карло Селиото. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж(1996), “Музикант на годината”(1997 и 2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Награда за филмова музика на Националния филмов център(2007 и 2016), Наградата за принос в Българската култура „Добри Чинтулов” (2009),

През ( 2011) получава най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век”.Наградата е за големия му принос в развитието и популяризирането на българската култура и традиционен фолклор. Орден “Кирил и Методий – първа степен с огърлие” за изключителният принос към българската култура (2013). Почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (2014). „Златно перо” от Класик ФМ и галерия „Макта” за изключителния принос към българската култура и изкуство“, Артист на ЮНЕСКО за мир“ (2015), Наградата „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015), Наградата за театрална музика „Маестро Димитър Вълчев“ (2018), „Награда на София“ за изключителен принос към изкуството на музиката и киното (2021),Театрална награда за музика “Аскеер” (2021)

С големия български творец разговаря журналиста от BurgasNews, Янчо Николов.

Господин Спасов, с какво Ви привлече интереса народната музика? От едва 9-годишен свирите на кавал и акордеон. Кое Ви запали страстта точно към тези два музикални инструмента?

Първият ми инструмент е акордеон. Баща ми е имал желание да свири на акордеон, но животът му се е стекъл по най-трудния начин. От малък остава сирак и нещата не се случват. Когато се раждам аз, той купува и слага до кошчето ми един нов акордеон с надеждата да просвиря на него.

Много рано започнах да свиря на акордеон добруджанска музика, добруджански мотиви и да акомпанирам на моите роднини – всеки със свой репертоар. По-късно баща ми беше секретар в Тутраканското село – Белица, Силистренско. Беше създал детска музикална школа към читалището и аз започнах да свиря в нея.

Имаше часове по кавал, гъдулка, гайда и висхармоника. Баща ми предложи да си избера един от инструментите и аз с детската си интуиция избрах кавал. По-късно, пак по предложение на баща ми, кандидатствах в Котел в музикалното училище. От там започна моят професионален път в музиката.

Кои бяха първите Ви по-сериозни изяви и къде?

Първите ми изяви бяха на сцената в селското читалище. Съборите наоколо и по-късно в музикалното училище различни продукции и концерти, които бяха организирани от музикалното училище. Имаше много празници на които ме канеха да свиря, фолклорни събития около Котел, сватби, празници и лични поводи. Навсякъде ме търсеха да свиря.

Кога дойде големият пробив във Вашата кариера?

Завършвайки, бях вече известен. Името ми се носеше като изпълнител на кавал. В казармата имах шанс да служа като музикант. Там се доразвих. След това отидох да следвам в пловдивската музикална академия и там се запознах с моите колеги и приятели – Веселин Койчев и Дочо Панов, с които направихме група. По-късно се присъедини и Радул Начков. Тази група, която създадохме, започна да свири и поддържа интересна нова джаз линия. Често с нас идваше да пее и Йълдъз Ибрахимова.

Може би покрай появата ми в джаза, дойде и голямата ми известност, като някакво изключение в областта на нашата българска музика. Свиренето на фолклор и джаз, смесването на народните мотиви в джаза. Така се развиха нещата, че тази нова линия пожъна успех. Тогава дойде и големият ми пробив, както Вие се изразихте. Това беше 1982 – 1983 година.

От къде тази голяма любов към джаза? Как се зароди във Вас идеята да смесвате фолклорни мотиви с джазова музика и класическа?

Аз съм от това поколение, което израсна с музиките на състави, като „Лед Цепелин“, „Пинк Флойд“, „Юрая Хийп“, Дийп Пърпъл“ и много други. В България също се правеше подобен тип музика. Имаше голямо пространство в хард рок музиката за импровизации. По-късно, когато се срещнах с музиканти от джаза, започнахме да експериментираме смесването на фолклор и джаз в тази посока.

Мен, лично, ме спечели за идеята мой голям приятел, състудент – Дарин Бърнев, който беше китарист и композитор. Аз започнах да свиря и записвам в началото негови пиеси. Смесвахме български и балкански фолклор с джаз. Показваха ни по кинопрегледи и телевизията, въртяха ни по радиата. И така, за много кратко време, станахме изключително популярни.

Вие сте наложили един нов стил. Трудно ли се случиха нещата? Срещнахте ли някаква съпротива от страна на фолклорните и джаз групите? Колко време отне за да ви възприемат публиките?

Още в началото известни джаз музиканти казаха – това не е никаква музика! Фолклорните музиканти казаха – това е оскверняване на фолклора! Започнах да получавам заплахи, заплашителни писма с обратна разписка до академията в Пловдив.

В тези писма ми пишеха, че такива, като мен са ги вкарвали в правия път. Пишеха и ми даваха примери с разни хора, които бяха репресирани. Аз бях толкова млад, толкова зает с моето откритие и удоволствие от свиренето в тази посока, че не обръщах внимание на заплахите.

Разбира се, моите връстници много ме подкрепяха и харесваха тази нова гледна точка в музиката. Имаше и много хора от областта на фолклора, джаза, които ме подкрепяха и мотивираха да вървя към тези нови пространства, в които никой още не беше стъпвал.

Освен музикант, сте и композитор. Кое Ви вдъхновява за да напишете едно хитово изпълнение? Колко време Ви отнема да композирате едно изпълнение?

Аз съм почитател на „лова на идеи“. Те обикновено пристигат изневиделица и спонтанно. Например, вървейки по улицата или пък след, или по време на концерт, внезапно се появява идея, нова посока за разработване. Ако трябва да пиша музика за театрални постановки или кино, съобразявам с тематиката и режисьорската идея. По принцип уважавам спонтанните идеи. Записвам ги веднага на телефона, преди години на диктофон, а след това им давам форма, оформям ги и те добиват необходимия вид.

Вярно ли е, че музикантът се ражда? Или го имаш генетично заложено, или го нямаш?

Да, наистина. Това е духовно изкуство, а изкуството е свят на духа, като духовно зрънце, което е посято още при раждането ни и ние се грижим то да расте и развива през целия си живот. От само себе си нищо даром не идва. Таланта, трябва да го обгрижваш, развиваш, поднасяш на публиката, която да го подхранва със своята обич, енергия. Много труд се съдържа в нашия музикален път.

Но наистина бих казал, че музикантът се ражда. Има идея, че всеки се ражда с мисия на света. Всеки се ражда със своите заложби, които трябва да развива. Така е и с музикантите.

Вие сте в управителния съвет на БНР, нали така? Защо, въпреки Вашия пример с уникалността на българската музика и таланти, много малко българска музика звучи по частните радиа, та дори и национален ефир? Много Ваши колеги негодуват точно от този проблем.

Не, аз не съм съгласен с Вас. По националното радио и регионалните станции на БНР, се излъчва най-много българска музика. В националното радио има специализирани програми, които излъчват голям процент българска музика. И БНР е много хубав платец на авторски права и най-много постъпления идват от него, и БНТ. Проблемът може би е в частните радиостанции.

БНР не може да бъде обвинено, че не излъчва българска музика. Провеждат се много радиоконкурси за нови композиции, написани в различни музикални жанрове. БНР стимулира и българските композитори и изпълнители да създават и записват в студиата на БНР – български продукции, българска музика.

Аз не обвинявам никого, а казвам, че все пак процента на слушаемост на българска музика е много малък. Разговарял съм с много Ваши колеги, които са ми споделяли точно този проблем.

За другите радиа – дни е би, но за БНР и БНТ не може да се каже подобно нещо.

Правили сте музика за много игрални филми и театрални спектакли. Можете ли да ни посочите по – известните от тях?

Първият игрален филм за който правих музика беше „Граница“ 1991 г.. Преди това бях писал музика за документалното кино. Имам един диск издаден от преди две-три години. Казва се „Звуци от дълбоките води“. В него може да видите някои от режисьорите и продукциите за които съм работил през годините в киното и театъра. Повярвайте ми, толкова са много, че не мога сега да ги назова.

Имате ли много последователи сред музикантите, които се занимават със смесване на различни народни мотиви със съвременни стилове? Такива, които гледат от Вас и експериментират, като Вас?

Да, има много. И Ви казвам, че в бъдеще ще има още и още. Има голяма перспектива в това музикално поле. Българският фолклор, със своите уникални мотиви, се съчетава чудесно с много съвременни стилове, има голямо поле за изява в такава посока и перспективата е огромна.

Върху какви проекти работите сега?

Вие ме хващате в момент на концертна дейност. Тази вечер ще свиря по покана на двамата братя Нейко и Димитър Бодурови от Варна в програмата на фестивала “RADAR”. Довечера съм на сцената точно в техния проект “ Nikobo”, заедно с Иван Шопов – електроника. Димитър Бодуров е пианист. Той от дълги години живее и се образова в Холандия, посока – джаз. Нейко Бодуров е тромпетист.

Той е завършил класическа музика и е свирил в много симфонични оркестри, занимава се напоследък с джаз. Иван Шопов е един от водещите ни композитори и изпълнители на електронна музика. Вярвам, че ще направим страхотен мултимедиен спектакъл. Вчера бях на един прекрасен фестивал в село Езерец, което се намира на морето. Фестивалът се проведе под надслов „Джаз до морето“.

На този фестивал свирихме с местни музиканти и гости от чужбина. Свиря и в концертите на Хилда Казасян с програмата и с филмова музика. Свиря и с плевенската филхармония. На 17, 18 и 19 август предстоят концерти. Те са в рамките на музикалния фестивал „Братимене“. Поканил изявени музиканти от различни държави. Във Вашия град – Бургас ще свирим на 17 август. Сцената ще е „Летния театър“. Там ще свиря и ще представя една много талантлива румънска певица Теодора Броди Енаке. Ще има музиканти от Израел, Германия и различни други държави. Големият български изпълнител Стоян Роянов ще е на концерта със своята група.

На 18 август съм във Варна. Там ще свиря с музиканти от Гърция и Словения. Концертът ще е на сцената в „Летен театър“ – Варна, а на 19 август ще има концерт в исторически парк “Неофит Рилски”, близо да Варна.

Г-н Спасов, Вие сте свирили на много международни сцени у нас и в чужбина. Кажете ми обаче, къде сте били приет най-добре?

Навсякъде съм бил приет с интерес и обич. Успявам да се докосна до публиката, което естествено ме прави щастлив. Най-хубавите ми концерти са се случвали в България. Прекрасни мигове съм изпитвал в Израел, Турция, Германия, Англия, Холандия, САЩ – прекрасна публика. Нашата работа е точно тази, да оставим публиката очарована, екзалтирана и да чака с интерес следващото ни изпълнение. Навсякъде по света съм успявал да въодушевя публиките и да се докосна до техните сърца, да ги спечеля. Но най-хубавата, прекрасна и мила публика е българската.

Интервю на Янчо Николов ...

Interview / Интервю

Kaval Player Theodosii Spassov Loves Everything New, Provocation of Different Stages

Love for trying anything he has never done before is what motivates kaval player Theodosii Spassov in accepting to play at all kinds of venues, even sometimes at hardly accessible ones, the jazz musician told BTA in an interview after a series of concerts along the Northern Black Sea coast and in Varna.

Spasov said hundreds had unexpectedly come to the concert in Ezerovo village, part of the “Jazz by the Sea" event. His trio had completed the concerted with a jam session including hosts singer Plamena Kostova and Pavleta Prodanova (piano), Frank Nestler with saxophone and a local amateur folk group.

The same homely encounter of musicians and audience Spassov experienced at the “Jazz in the village” fest in Kamen Bryag, he recalled and added to the curios the Blueberry Fest at Ambaritsa Chalet in the Balkan Range. The audience there were faced by a 4-hour treck and lived in tents for several days.

Spasov also liked the “Wake up!” fest organized in a similar fashion in a copse by the southern city of Plovdiv.

Theodosii Spassov will be in Varna again on August 18, and will present his Bratimene at the Summer Theatre. After that, Burgas and the Historical Park in Neofit Rilski village.

BISTRA ROUSHKOVA

VARNA, ON THE BLACK SEA,
10.08.2022 08:30
(BTA)

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov ...