Press

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons

Интервю / Interview

НЕЗЕМЕН

От Лора Филева

Застанете пред Теодосий Спасов и се опитайте да го разберете. После се опитайте да разберете себе си и ще се затрудните още повече. Защото, без да знае, Теодосий Спасов задава въпроси - за света и мястото му в него, за България и града, за хората, които излязоха по улиците. За успеха и неуспеха, страха и безстрашието.

"Музиката те учи на търпение, любознателност, дисциплина, любов, всеотдайност... на много, много необходими качества, които човек трябва да притежава или да придобива." Теодосий Спасов се занимава с музика цял живот и никога не е помислял да прави нещо друго. "Музиката е толкова сериозно нещо - обемно и отнемащо време. Тя изисква всеотдайност - и аз напълно съм й се отдал."

"Много рано станах популярен именно с това, че кавалът, който е древен фолклорен инструмент, попадна в друг жанр - джаза. По онова време това беше жанрът на младите хора, символ на свободата."

Теодосий Спасов свири на кавал от дете. Първият му досег с музиката е на 9-10 години, "на село, в детската музикална школа за народни инструменти". След това попада в музикалното училище в Котел, а по-късно в музикалната академия в Пловдив, където се среща с хора от различни жанрове. Според него именно там се оформя традиционният за него стил - използването на кавал в джаза и смесването на различни мотиви.

"След промените нещата сякаш малко се промениха и други жанрове станаха символи на свободата, даже по-скоро на забавленията." Теодосий Спасов се замисля и изведнъж се усмихва широко: "Защото вече хората, които слушат джаз, се затормозяват интелектуално."

"Забавляват се само уморените хора, а основната функция на изкуството не е да забавлява", продължава спокойно той. "Ако само се забавляваш, без да се учиш от изкуството, нито в теб, нито в самото изкуство не се натрупва интелигентност."
В разговора той спазва дистанция - от събеседника си, от нещата, за които говори, сякаш дори от самите думи. Обмисля ги, оглежда ги и чак тогава ги пуска да излязат. Често се усмихва, но още по-често - само с очи.

Определя като "много хубаво явление" това, че има бум на етно и уърлд музиката. Защото така се събарят граници. "А и музиката винаги е била етно. Да вземем Брамс например в неговите неща има цигански, унгарски и австрийски мотиви - това е смесица на култури." Според него дори самото зараждане на джаза е смесица между африканска и европейски интонации и влияния. Няма музика, която да не е под влияние на различна националност.

Един от последните му проекти е композирането на саундтрака към нов късометражен български филм - "Бяла сянка". Теодосий Спасов разказва за сценария като за "любопитна история, която кара хората да се замислят". По принцип, когато работи за кино, той се поставя в 100% услуга на режисьора, а вдъхновението му понякога идва дори от снимачната площадка или от актьорите. В този случай му се обажда "силно развълнуван " Северин Чакъров, режисьорът на филма, за когото това е дебют в киното. Той му обяснява, че бюджетът е малък, изпраща му груб снимков материал и Теодосий Спасов решава да се заеме с проекта.

"Понякога композиторите трябва да работим и благотворително - за идеята и в посока на подпомагане на младите творци. Аз правя такива жестове - по едно рамо удрям на хората, които вярвам, че ще се реализират и ще допринесат за обогатяването на нашата национална култура."

Теодосий Спасов пише и театрална музика, като сред представленията му са "Рибите се молят за дъжд" в Народния театър, "Краят на играта" в театър "София", "Островът на козите" и "Зимните навици на зайците" в Сатиричния театър, "Продавате ли демони" в Театъра на Българската армия.
"Светът не е изцяло съвършен. Това е най-голямата илюзия, с която съм се разделил. Бях на двайсетина години.
За съжаление човек трябва да осъзнае това, иначе светът остава неразбран за него и обратното. А от това има много драматични последствия."

Теодосий Спасов, казва че лудостта му се определя от неговото желание. Ако нещо му е интересно, просто го прави, особено ако го обогатява и му дава повече знания. Смята че в живота има много абсурдни случки, но сам не мисли, че е луд. Обича равновесието, взаимното уважение и съобразяването с природата.

Когато го питам за участието му в Riverdance, той отговаря с усмивка: "Това е едно чудо и ще ни трябва още едно интервю, за да разкажа за това време." Теодосий Спасов обикаля САЩ и Мексико цяла година с турнето на Riverdance, преди шоуто да се установи в театър "Гершуин" на Бродуей и 51-ва. В свободните дни от представлението свири в различни джаз клубове в Ню Йорк.

"Представлението на Riverdance е дълго подготвяна програма по американски стандарт, създадена за всички американци с ирландски произход, т.е. около 40 милиона души. След това направиха и разклонения на програмата за представяне извън САЩ - в Турция, Унгария, дори в България се появиха версии, но като всяка мутация не бяха толкова истински. Когато някъде в Космоса избухне свръхнова, това изобщо не означава, че на друго място може да се изимитира същото."
За всеки музикант публиката е важна и по някакъв начин тя го определя в същата степен, в каквото и музиката му. Така е и с Теодосий Спасов, който смята, че е "длъжен да бъде винаги точен с нея и максимално да й дава от своето изкуство и своите открития. Ако хората те харесват и уважават, те карат да ги провокираш, разнообразяваш и облагородяваш постоянно."

Питам го дали мисли за себе си като за световен музикант. "Не, не мисля с такива думи. Това е въпрос на професионално ниво, а не на националност. Например Бах, който е работел за църквата и е творил своите шедьоври почти без да е пътувал по света - какъв е той, световен или местен композитор?"

"Не е лесно да си звезда на българския народ, казва през смях Теодосий Спасов. Много сложна игра е, трябва да знаеш правилата и да си виртуоз." Но казва, че вече е свикнал, познава до болка мястото и хората. "На мен са ми казвали, че не съм достатъчно признат в България, а аз им отговарям, че моят народ ме признава толкова, колкото може. Аз съм от този народ."

Пътува по света, откакто е навършил 20 години, и винаги може да замине и да работи, където си пожелае, но не иска. Не е мислил да емигрира.

"Много е лесно на чуждо място да отидеш, да заживееш на почистени улици и всичко да ти е наготово. Това е една готованщина и паразитизъм у хората - човек, който нищо не е създал за своето родно място, не е съградил, създал нещо или не е изсвирил една нота дори, да заминава да го прави някъде другаде, където си мисли, че ще го оценят повече."

Много е лесно вече да станеш известен, ако имаш пари за клип, реклама. Пък и всеки може да стане звезда с телевизионните пакетни забавления. Там ти правят прическата, научават те да пееш, научават те и на сценично изкуство... но какво да правят тези, които не са създадени за един месец? Какво са те, втора ръка ли?" Според него има тенденция за стимулиране на непрофесионалистите и аматьорите, защото аматьорът е готов на всичко в името на славата и парите. Той заиграва тази роля на звезда, бързо изгаря и се заменя със следващия.

Теодосий Спасов казва, че музикантите са волни птици и всичко им става близко, когато го усетят в истинския му вид. Важно е движението, общуването, споделянето и реализирането на различни идеи. Затова не може да каже точно къде би се върнал от местата, на които е бил. По принцип няма специфични изисквания и към мястото, където композира. Прави го по студиа, концертни и театрални зали. Все пак леко носталгично се сеща за студиото на "Акустична версия" (джаз трио, основано през 1985), което вече не съществува. "Беше в Бояна, в една прекрасна възрожденски тип къща, и оттам се виждаше цяла София. Особено пролет, когато цъфтеше всичко, беше невероятно красиво..."

"Музикантът може навсякъде да се чувства комфортно с изключение на неприятните места и с неприятни хора. Когато те са наоколо, е хубаво човек да се отстрани, защото общуването с тях е вредно и се отразява зле."
Другото нещо, което му влияе зле, е "този така наречен град, който крещи от нужда да бъде нормален". Според Теодосий Спасов не сме толкова бедни, че да не можем да поправим тротоарите или да внесем ред в движението. "Като овце сме - няма ограничения или разрешения."

Той дава пример с метрото, което се пази и все още е чисто. "Когато хората живеят в една добра обстановка, те я пазят и се чувстват по-добре". Според него това дори е една от основните причини за протестите - те са следствие от средата, в която живеят хората. "Ако те са спокойни, ще са по-концентрирани в работата си и ще измислят форми за реализацията си. Иначе, когато живееш в кочина, освен да станеш прасе, не виждам какво друго може да ти се случи", спокойно констатира Теодосий Спасов.

Според него е хубаво, че има протести, защото това показва, че положението не е стабилно и нормално. Но това не се отнася само за България, казва още Теодосий Спасов. "Защо не се опитаме да си представим, че политиката като организация, администрация и модел е остаряла за ХХІ век, че е вид атавизъм?"

"Човечеството трябва да разполага не само с детектор на лъжата, но и с машина за тестване на отговорност и морал. Така само хора, които са родени и възпитани с ценности, ще могат да се докосват до управлението и да работят професионално в политиката. Казват, че тя е мръсна работа, но тя е доведена до това състояние. А ние виждаме как това се случва и дори участваме, защото всичко става пред очите ни. Виждаме как, който влезе в политиката или администрацията, за нула време мутира."

Теодосий Спасов смята, че около нас има много неграмотни хора, които просто не са учили достатъчно в училище, които нямат интерес към образование и са се хвърлили в живота само за да консумират. "Това е много потискаща обстановка - хора, които не говорят правилно, а ръмжат на диалекти." Според него това също е грешка на правителството, защото създава и отглежда маса от невъзпитани хора. Той смята, че не може човек да разполага с висок стандарт, ако сам не си го е произвел. "Обществото е мешавица и зверска джунгла, в която няма справедливост и младите хора нямат на кого да вярват. И все пак има оазиси, места, на които се събират сродни души и в които чувстваш, че не си в изостанала България - това са тясно специализирани професионални начинания, клубове, ресторанти, туристически кътчета, обгрижени с любов."

В края на разговора отново стоите пред Теодосий Спасов. Малко по-убедени, че го познавате, малко по-усмихнати и замислени. Вече сте сигурни, че не е от този свят.

"Страхувам се, като всеки друг. Мога да бъда уплашен и от сянка. Понякога се чудя как съм успял да постъпя така смело..."

Фотография: Тихомир Рачев
Стил: Garderob
Грим и коса: Христина Трайкова

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov
#theodosiispassov #music #kaval #composer #producer #теодосийспасов
...

2

Comment on Facebook

Теодосий Спасов е най- добрият посланик на България по света - красив отвътре и отвънка! Благодаря за музиката , която прави, за трезвото мислене за живота - за всичко🌹🌹🌹!

Човека живеещ чрез душата си се разпознава с лекота. Теодосий е такъв човек. Благостта е негова същност. Таланта е негов водач към Любовта и мъдростта. Той е живо свидетелство, и пример, как може да се променя света ,без да се насилва . С лекота и себеотдаденост. Колкото до детектора на лъжата и почтеността, те са заложени изначално във всеки от нас (и тук образованието не е от съществено значение, дори пречи) не от кой да е ,а от самия Наш Отец, дори много преди Него, - от Пра Отец. Въпроса е в това,че Невежия не знае това ,а когато невежеството по отношение на Сътворението и Бог преобладава, то кръгът се затваря ,и невежите избират невежи да ги управляват. В такава обстановка ,света остава да се крепи на хора като Теодосий , и на онези събудени ,за Любовта и Истината хора, живеещи в Божиите ръце в абсолютно самоотричане. Ето тук се обажда Невежия и пита - Ама как така !? Ами така - това е начина . Бог не греши. Когато Той те носи на ръце , ти няма как да грешиш. Ама то много лесно бе!? Е , пак не позна - най - трудното нещо на света е. Когато го направиш,чак тогава ще кажеш - Колко лесно стана всичко!. Моите искрени почитания към Теодосий! Бог да е с него!

Голям!Достоен!!Световен!!!

Кавалът пее и говори най-древните истини за човека.Кавалът на Теодосий Спасов!Душата ти замира ,когато го слушаш! Прекрасно интервю!Благодаря!

Прекрасно интервю, какъвто е и човекът Теодосий Спасов! Моралът,:ето това е истината за живота! Колкото и велик да си, ако липсва морал има пропаст ... Моралът заедно с таланта му го правят ВЕЛИК! БЛАГОДАРЯ!

Нашият ОРФЕЙ ! Благодарим ти за СВЕТЛИНАТА !🌞

Благословен да бъде...

Да това е Теодоси! Никога не се възгордя, в редките случаи когато се прибираше на село, Никога, ама Никога не подмина човек без да го поздрави дори и в момента да не се сеща... кой беше този човек??? Усмихва се, и простичко пита_Как си??? Преди години, когато си идваше по често, първо бабите разбраха, и се включваше безжичния телефон... Нашия Доско си е дошъл.. това знаеше че ще Има Хоро Голямо Хоро! Как веднъж не отказа, Как веднъж не каза Изморен съм, няма да мога да свиря! Остана си Човек, без да се Главозамая! Затова цяла Белица си Го Обича! А аз не познавам друг като Него.. Българин Здраво Стъпил На Земята, А Музиката Му Да Лети В Космоса!!! ❤️

Благодаря за споделеното. Благодаря и поклон, маестро, за точните думи. За кого биете камбаната?- За всички нас, за всички нас.

ЖАЛКО,ЧЕ. ТАКИВА. ХОРА. НЕ. СА В. УПРАВЛЕНИЕТО.....НО. ТО. Е. ОБЯСНИМО. ЗАЩО...БЛАГОДАРЯ, ТЕОДОСИЙ.....ИСКАМИ. СЕ. ПОВЕЧЕ. ХОРА. ДА. ПРОЧЕТАТ. ТОВА. ТВОРЕНИЕ...ДОБРЕ. Е. ДА. СЕ.ПОМИСЛИ. ЗА. НАПИСАНОТО И. ДА. СЕ. ПРЕПРОЧИТА....БОГ. ДА. ТЕ. БЛАГОСЛОВИ....ЧЕТА. ИНТЕРВЮТО. И. СЛОВОТО. ОЖИВЯВА....ДА. ДУМИТЕ. СА. ЖИВИ. СЪЩЕСТВА. И. ТЕ. ЩЕ. НАПРАВЯТ. ТОВА,КОЕТО. Е. ВОЛЯТА. ИМ....

За пръв път видях Теодосий Спасов като съвсем младо момче. В Габрово всеки петък имаше джаз клуб. Мисля, че бяха заедно с Огнян Видев от Пловдив. Още тогава се виждаше и усещаше, че сякаш не е от този свят и с външната, и с вътрешната си красота, и с таланта си. Благодаря, че те има, Теодосий, че си българин! 💐

Тео, прекрасно! Но не мога да го споделя...

Съвременен български гений !!! Велик,необикновено чист,изключително талантлив и безкрайно почтен !!! Бъдете жив,здрав,щастлив и творчески вдъхновен !!! Сърдечно благодаря !!!

Благодаря ви, че сте запазил Чистота си. Чистите хора ме вдъхновяват, за да мога да издържа злободневието и да се развивам.🎶💖

Велик, уникален музикант!

Много мъдрост и смирение!

Специално е

Уникален! Както с музиката, която създавате, така и с начина на мислене и изказ. А то си е все послание! Нашата българска супернова!

Това може да се използва като книга за учителя по музика !

Неземен!

Прекрасен музикант и човек -талантлив емоционален сърдечен раздаващ се и подаряващ ни прекрасните си музикални изпълнения които ни докосват душата и ни зареждат Благодаря и ДЪЛБОК ПОКЛОН !

Lovely.👏👏👏

Теодоси Спасов е Веселина ! На музика, красота и обич! Към света и хората! Музиката му гали и топли всички ни! Благодаря! ❤️🌺

Читав човек. Много е наясно къде и как живеем и защо сме на това интелектуално ниво. Трябва образование истинско, възпитание домашно и обществено и труд, труд, труд...

Respect!

View more comments

Интервю / Interview

Теодосий Спасов, „кавалджията на планетата“ - за детството му в с. Белица, Силистранско, за музиката и корените

Изложба, наречена „Антарктида“ на страхотния кавалджия джазмен Теодосий Спасов може да се види от вчера в Музея на фотографията в Казанлък. Това е втората фотографска изложба на очарователния Теодосий, дебютната бе през декември миналата година и бе подредена във фоайето на БНР в София.

Милчо Левиев нарича Теодосий Спасов „Кавалджията на планетата”. Дали и след Антарктида е точно това. Кавалджията не се колебае, донесъл си от Антарктида „най-ценното – духовно-емоционален компас. Компас как да живея, да съхранявам енергията си, себе си като индивидуалност. Сега е особено важно, защото околните сили при тази сложна ситуация с пандемията биха ни деформирали трайно. Донесох снимки, много ценни приятелства с истински стойностни хора.“

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих, израства в близкото село Белица, където баща му е секретар на читалището. Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев. След това семейството му се премества в Панагюрски колонии, където той свири на акордеон.

Женен е за актрисата от Народния театър Бойка Велкова. Създали хубаво семейство преди близо 30 години.
Бойка и Теодосий се запознали в Пловдив, в концертната зала на Филхармонията. Имало хубав празничен концерт. „Запозна ни стария кмет на града Начо Кръстев, с когото добре се познаваме и уважаваме“, спомня си Бойка Велкова. Ръката й Теодосий не поискал от баща й, както му е редът, а от нея самата. „Стана някак много хубаво и мило“, умилява се днес актрисата.
Започнали съвместния си живот в жилището на бойкините родители в София. Случило се възрастните да се преместят на друго място, младото семейство останало само – нанесли се и заживели заедно. До ден днешен всичко помежду им е споделено. „Теодосий пазарува и готви, аз също го правя с удоволствие. Когато веднъж го попитах – кой те накара да сготвиш толкова вкусно, да подредиш масата, да налееш виното, той ми отговори – любовта! Казвам го и в моята пиеса „Пътят към Афродита”, защото е самата истина“, доверява Бойка.
С тръпка си спомнят сватбеното си пътешествие до Канада. „Отидохме да разгледаме тази далечна страна, да се видим и с приятели. Винаги е хубаво да се пътува, да се преживее нещо хубаво“, разказва съпругата на музиканта и негова муза.

През 1975 година Спасов постъпва в Средното музикално училище в Котел, където първо го обучава кавалджията Румен Мутафчиев. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време сватбарска музика. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в Балчик, като свири на кларинет във военен оркестър.
След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния.
През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“, работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва да свири и джаз с групата „Джаз линия“ на Веселин Койчев и Дочо Панов, по-късно и с Йълдъз Ибрахимова.

Теодосий Спасов пръв засвири джаз на кавал, показа неограничените възможности на този народен инструмент. В авторските си пиеси умело съчета елементи от българската народна музика и презокеанския джаз. Спасов жъне големи успехи чак до Бродуей. Порастналият им син с Бойка Тео е избрал да учи международни отношения в Шотландия.
Според майка му, синът на Теодосий и Бойка е артистичен и музикален като тях двамата. „Притежава и от двете качества, има дарба и това е една прекрасна смес“, озарено обяснява майката актриса. Не крие, че любовта към Теодосий я е научила най-първо на смирение, да се поставя на мястото на другия, да разбира повече хората, да ги слуша и изслушва. И не само това…
Семейството има много любими неща, които прави заедно – двамата или тримата. Обичат да четат, да ходят на кино. Обичат да готвят, обичат хубавото вино. Обичат да пътуват из България и когато имат време – в чужбина. „Човек винаги трябва да намира време да пътува“, съгласни са и двамата.
Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, проекта Балкански, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“
„Родил съм се в Исперих, родителите ми са живеели в с. Владимировци. По-късно сме отишли на квартира в селото на баща ми Белица, до Тутракан. Хазяйката имаше внучка Ира, по-голяма от мен, заедно играехме. Баща ми ми даваше 5 стотинки за вафла. В центъра имаше работилница за лимонада, често минавах оттам – харесваше ми миризмата на лимонадата. До нея растеше коприва. Лимонадаждията ми каза веднъж: „Ако не слушаш, ще ти нашаря дупето с копривата.” Никога не се случи това. Ходехме семейно на кино в читалището. Помня, отидох до тоалетната на киното, минах покрай една врата, от която се чуваше музика. Свиреше комбо група за забавна и джаз музика“, разказва легендарният кавалджия.

Майка му Пенка била учителка, знаела турски, била подходяща да учи местното туркоезично население. Първите песнички в детската градина Теодосий научил на турски. Баща му Спас учил за шивач. Работел обаче като инструктор-шофьор, но и ръководел местната самодейност – създал драмсъстав от даскала, агронома, имало и по-млади. „Мъкнеха ме по театрални прегледи на читалище „Христо Ботев”“, смее се Теодосий днес.
Освен концертните си изяви, харизматичният музикант участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации.
През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).
Към изкуството го насочили и двамата му родители. Татко му му купил акордеон още като се родил. Сложил го до кошчето – 80 баса, червен „Велтмайстер”. Искал Теодосий да стане музикант. После заменили акордеона със 120 баса, авангардният ни кавалджия го пази досега.
На село записали Теодосий в детската музикална школа за народни инструменти – били 6 момчета, останали двама. На кавал ги учел бай Калин. „В музикалното училище в Котел сбъднах амбициите и фантазиите на баща ми. За него ме подготви другарят Нешев, аз пеех добре“, връща лентата световноизвестният днес кавалджия.
***
„Бяхме на Панагюрските колонии, поръчах на баща ми да ми купи хилка за федербал от Пазарджик. Той ми донесе кавал, ракета и топки. С майка отидохме на изпитите в Котел. „Не влагай амбиции”, каза баща ми. Комисията беше сериозна. В нея беше Негово кавалско величество Никола Ганчев. Явих се по къси панталонки. „От тоя ще стане нещо”, каза с ниския си глас той. Другите деца бяха облечени в народни носии, аз с детски панталонки. Явно тогава съм счупил канона. Не съм спазвал канона, продължих да свиря с мои дрехи. Още се уча на кавал – бездна е това“, казва Теодосий Спасов.
В Котел школата била много силна: „Така ни образоваха, че излизайки на 20 г., бяхме готови за сцена, записи, всичко. Подготвяха ни за заместници на остаряващото поколение музиканти в ансамбъл „Филип Кутев” и другите знакови състави.“

В казармата му провървява и става известен. „Казарма карах в Балчик. Вече беше ми се чуло името на музикант. Има една интересна случка. С баща ми се разхождаме в Силистра покрай ресторант със сватба. Музикантите почиваха. Един от тях извика „Ето го Теодосий Спасов”. Казах, че отивам в казармата, а той: „А в Балчик искаш ли?” Взе ми данните. Беше старшина Иван Малев от под. 24600, Балчик. След два дни бях в школата за шофьори, Балчик. Остригаха ни. Старшината изкомандва: „Спасов с кавала в офицерския стол.” И така попаднах на първия офицерски банкет в живота ми. Две години изкарах така. Бяхме регистрирани като трудоваци, през зимата в лют студ редяхме бордюри в дебели шинели. Не мислех за ръцете си. Преди уволнението станах и пощальон за малко. Музикалната група на старшина Малев се разчу чак до Сливен. Ходехме много по сватби, плащаха ни“, разказва с носталгия и с неповторимата си усмивка Теодосий Спасов.

Автор: Елена Дюлгерова
...

1

Comment on Facebook

С такива прекрасни и благородни родители няма как да не си най- прекрасния човек когото познавам !Бъдете здрави и се обичайте мило семейство!

Гениален и същевременно толкова земен човек!

Уникален си,Теодосий, гордеем се с теб!

Велик

View more comments

Interview / Интервю

БНТ "Часът на зрителите"
...

2

Comment on Facebook

Beautiful music! Safe travels! Успехи!

Браво!

Чудесно! Успех на юг 🙂 Кристалите и леда могат да вдъхновят катедрален звук и мащабна среда за творчество.

View more comments

Interview / Интервю

Награда от Столична община “За ярки постижения в изкуството”.
...

2

Comment on Facebook

Честито Теодосий! Адмирации...Успех по пътя към творчеството Ви!!!

Заслужена награда!

Маестро, ти си презентирал Общината с наградата си! Благородно!

Заслужена награда!ЧЕСТИТО!!!

Заслужена и достойна награда! Аплодисменти, Теодосий!

Най-добрия... Заслужено Толкова, се радвам, за вас. Благодаря ви, че ви има. Искам да сте здрав само Продължавайте, да творите.. Образец сте. Най-искрен фен Димитрова.. 🥰🥰🥰🥰 Ще ми се лично, да се запозная с вас.. Обожавам творчеството ви.

Честито и още много награди!!!👏🙋‍♂️

Браво мајсторе,честитки

Гордея се със Вас.

Честито и още много Успехи!

Честито! Успех!

Браво!

Bravo 👏👏👏

View more comments

Load more