Публикации

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons

Интервю / Interview

Теодосий Спасов: Българската публика слуша със сърце и душа

Автор: ИА Фокус

27.02.2024

Ето, че дойде време да си говоря с този толкова невероятен гост, който прие моята покана. Казвам добър ден с особено удоволствие на Теодосий Спасов.

Добър ден.

Чудех се как да започна този разговор, чудех се какво да ви попитам. И естествено, това, което направих, е: пуснах си в слушалките ваша музика, започнах да слушам и си дадох сметка колко много емоции има в тоя кавал, колко много дори меланхолия има, нещо, което е толкова завладяващото, че просто човек настръхва, когато го слуша. Замислих се, за нас ли е само така или може би за всички. Универсално ли е това усещане, което носи звукът на кавала според вас?

Аз си мисля, че от мен започва, първо аз започвам да се вълнувам и чрез него предавам тая зараза към публиката. Но наистина, вълшебен е този инструмент. Той ме плени още когато бях деветгодишен и започнаха моите първи уроци.

Вие ли го омагьосвате или той вас?

Взаимно е.

Или борбата е безсмислена?

Не, не, няма борба. То е любов. По някой път си позволявам да спра известно време да свиря и като започна отново след почивката, той ми подава нови идеи, които веднага внедрявам и използвам, за да забавлявам публиката.

А всъщност публиката различна ли е? Тази, която ви слуша тук, в България, реагира ли по малко по-различен начин от чуждата? Защото кавалът все пак е много български инструмент, той резонира много силно в българските земи.

Българската публика е най-разбиращата, когато слуша кавал, но например моята любима публика е полската.

А така!

Да, защото българската публика слуша двуизмерно, докато полската публика слуша триизмерно.

Какво значи да се слуша двуизмерно и триизмерно?

Ами, българската публика слуша със сърце и душа, докато полската слуша със сърце, душа и разум.

А, ето това е интересно.

Да. И наскоро бях в Полша и отново се убедих в триизмерното й слушане. Голямо удоволствие, взаимно удоволствие е. Може би се дължи на тяхното музикално световно присъствие във вид на Шопен в света на музиката и полският джаз, джаз школата на Полша е може би най-добрата в Европа. И съм свирил много често там, имал съм турнета с полски музиканти също.

Може ли да се изсвири Шопен на кавал?

Може, разбира се, да, може.

Свирили ли сте го пред полска публика?

Не съм си позволявал, особено пред полска публика. Но мога, да, това е идея. Не съм, не съм свирил.

Може и пред българска, ние няма да откажем.

Може. Трябва да взема някоя мазурка.

Или валс.

Свирих скоро мазурка, миналата седмица с Артур Дуткевич – един от техните големи джаз светила, пианист. Изсвирихме две мазурки, негови обаче, понеже той е свирил много Шопен и си позволява да композира. Едната мазурка беше в полски стил, разбира се, а другата – в африкански.

Е това вече е много интересно.

Да.

Африканска мазурка, изсвирена от поляк и от Теодосий Спасов. Това трябва да се чуе. Може ли да се чуе всъщност? Има ли записи?

Може би скоро в YouTube Българският културен център във Варшава ще го публикува концерта или част от концерта. Може, може да се чуе.

Много е интересно това, което казахте за разума. Аз пък си мислех, че разумът говори с думи, докато душата има нужда от музика, и си мислех, че музиката е може би по-скоро универсалният език, на който ние усещаме нещата. И щях да ви попитам, в този ред на мисли – вие свирите, но също така и говорите понякога, ако мога да кажа "говорене“, защото това са някакви звуко-думи, без винаги да има някакъв смисъл в тях. Защо, какво не може да бъде изсвирено и трябва да бъде изказано? Има ли нещо, което не можем да кажем, но можем да чуем, да бъде чуто?

Аз обожавам човешкия глас. Кавалът е инструмент, който имитира човешки глас. И във фолклора има един такъв израз – кавал свири, говори. Но аз си позволявам и разни ритмични речитативи да вкарвам с глас, перкусионни модели и дори си позволявам понякога да кажа текст чрез пеене. Нямам претенции, че съм певец, но заради текста, който искам да споделя с публиката, го изпявам. И наистина има нужда от слово, не само от звуци и от музика. Но словото, особено когато влезе в музикалната програма, то носи послание, носи и мъдрости такива, съвети към публиката.

Съвети, да. Споменахте словото – словото, от което имате нужда, словото, което е в началото на сътворението. То ли е или музика?

Според мен е взрив. И взривът може да се третира като музика. И след това идва словото.

А инструментът, на който свирите, всъщност един ли е? Колко кавала имате? Кой ги е направил?

Аз имам много инструменти, повечето от които са ми подаръци. Но първите ми бяха в детството от Добрич – Толбухин тогава се казваше градът. Тогава баща ми беше секретар на читалището и купи хубави инструменти, създаде детска музикална школа и ми предложи да си избера инструмент. Аз избрах кавал. След това вече получих професионален, по-сериозен инструмент от Пенчо Нешев в Шипка – невероятен майстор на инструменти, аристократ на външен вид. Отдавна вече не е между нас. По-късно се влюбих в инструментите на Жечко Маринов от Стралджа и свиря и досега с негови инструменти. Имам също инструменти от Стоян Иванов от Камено, Бургаско – невероятен майстор, може би един от най-добрите лютиери, майстор на кавали и на гайди. Също имам инструмент от Енчо Пашов – много сполучлив инструмент. Материалите на някои от инструментите са много стари. Някои са от дрян, от чемшир, имам от абанос, от розово дърво. Инструменти като обоя и кларинета се правят именно от такива материали. Но аз съм получавал подаръци такива материали и съм ги давал на Жечко Маринов да ми прави инструмент.

Различава ли се с нещо музиката, която правехте преди 20 години, с тази, която правите в момента?

Да.

С какво?

С времето. Времето определя звука и посоката на музиката.

Какъв е звукът на нашето време?

Ами, многопланов. Да, сега съм увеличил ефекта на многопластовото въздействие и може би по-лаконично, по-конкретно вече и с годините, аз съм изчистил лутането към търсене на правилния тон, правилната нота. То има такъв анекдот за музиканти, които свирят много виртуозно, много нагоре-надолу, бързо особено – за тях се казва, че търсят правилния тон и не могат да го намерят.

И затова са толкова бързи.

Да, опитват да го открият. Ами, да. И сега с годините като че ли по-конкретно свиря вече, търся по-разнообразни форми и звукореди най-вече в инструмента. Може би контактът ми с мои съвременници в България и извън България ми въздейства също, с младо поколение.

Пеете повече сякаш напоследък.

Заради текста, да.

Аз съм пристрастна към думите и това, което чувам, особено ме радва – че по някакъв начин словото също е важно и за вас. Мислех си за звука на времето, за който споменахте. Вие взехте българската автентична музика, превърнахте я в джаз, превърнахте я в толкова много други неща, качихте я на една световна сцена. Някакви други хора също тръгнаха от българския фолклор и го превърнаха в нещо, което дори не искам да назовавам. Появиха се нови стилове и жанрове, които неочаквано за мен дори, сякаш станаха ужасно популярни. Защо според вас, се стигна до тук?

Явно, защото има нужда от това.

От тази безвкусица?

Да, има хора, които обичат безвкусицата. Има хора, които обичат вкусното ястие, приготвяно много часове с търпение и с вкус. И други, които обичат бързото ястие, което е безвкусно, но убива глада.

Аз си мисля, че това по някакъв начин би могло да се промени, също си мисля, че е целенасочено. Защото когато хората нямат вкус, знам ли, може би са по-предпочитани от някого, нещо се случва в обществото.

Намирисва ми на конспирация.

Как се борим с безвкусицата? Какво да направим?

Както казват мъдрите, за всеки влак си има пътници. Никога обществото не е било единно. Никога не е имало общ вкус. Има хора мислещи, хора, които харесват промяната, прогресията и те са между нас. Има други, които обичат еднообразието и безвкусното. В много заведения, клубове, кафенета, ресторанти звучи наистина една музика безвкусна, която минава като фон.

Но пък е лесно смилаема, може би това...

Има и друга музика, именно това, за което се шегуваме за текста и за песните, които пея. Те ангажират, това е музика, която носи в себе си провокация и послание ангажира съзнанието, всъщност именно възбужда функцията на съзнанието. А това не всякога е полезно.

Трябва ли да се образоваме? Търсите ли образована публика, споменахте, че полската вкарва и разум.

Да. Публиката е такава, каквато е. Аз пристигам на място, усещам я и свиря в нейната посока. Гаранцията е, че тя е дошла заради мен и заради това, което правя. Всеки има публика. Не случайно се пълнят огромни зали за онова, за което започнахте да говорите за фолклора и новите превъплъщения.

Тенденции, да. На много сцени сте се качвали, на много места по света. Кое е признанието, което най-много пазите като спомен, което е най-важно за вас?

То е по-скоро относително състояние, което се носи винаги в мен, като благодарност въобще към публиката и към родителите ми, които са ме тласнали в музиката, към моите учители, към семейството ми, и към мястото, където съм се родил. Това всичко е в мен и аз го оценявам и гледам да го поддържам и нося със себе си.

Но все пак, може би има един момент в живота ви, който сте го запазили, след което сте си казали “да, ще го правя това нещо, то ми носи топлина, то ме изпълва"?

Може би един стар случай бих ви разказал. Това беше 80-те години, когато имаше комисии, които отговаряха за джаза тогава в соца, и определяха кой може да свири на джаз сцена. В един момент тази комисия, няма да споменавам членовете на комисията.

Те не са живи сигурно вече?

Някои от тях са живи, но повечето не, бяха казали “Да си гледа той сватбите и народната музика, няма място на нашите сцени". Аз се бях появил вече категорично с много почитатели в нашата студентска група “Джаз линия", където свирихме заедно с Веселин Койчев - китара, Дочо Панов - бас, Радул Начков - барабани, Йълдъз Ибрахимова вокал, и ми забраниха. И изведнъж започнаха да не ме излъчват по радиото. Аз свирех на поредната сватба в Тракия, някъде в Пловдивско, и в една от почивките на оркестъра към мен се приближи един човек, и каза: “Мога ли да те питам някои неща". Аз викам: “Да, може". Той казва: “Аз съм овчар, обаче обичам да слушам с транзисторчето като паса овцете и слушам много, и много ми харесва твоята музика, тая, която свириш и смесваш с джаз". Той ме попита две неща, първото беше “Ти женен ли си?" В това време аз съм бил на 24-25 г., аз казах “Не". “Е, какво чакаш? Искаш да умреш като катър без история ли?" Това беше първият съвет, който не ми излезе от главата. И тогава много ме впечатли. И вторият беше “Свири тази музика, която правиш. Ние може да не я разбираме, но я харесваме."

Мъдростта на овчаря за човека, който свири на овчарски инструмент. Невероятно.

Даде ми два мъдри съвета.

Планирате ли нещо съвсем скоро? Някъде концерти, нов албум?

Нов албум, да. Напоследък записвах за продукции на музиканти от Австрия, от САЩ, готвя да се появи музиката от Антарктида, бяхме поканени от проф. Пимпирев, заедно с Християн Цвятков - китарист, да композираме там на място музика. И вече съм на път към финализирани издания на албума, който се нарича “Ледени очи".

Кой ви гледаше от леда там?

Може би древността и тайните на това място.

Чухте ли ги?

Чухме ги, да. Много лесно дойдоха, да. Сега скоро завърших един концерт за симфоничен оркестър, кавал и цигулка. Ще го изсвирим юни месец, заедно с нашият гениален цигулар Светлин Русев и Софийска филхармония. Друго, предстои ми пътуване в Хърватска, в Унгария, много активно свирим три програми с Хилда Казасян, два филма - българското кино и световното кино. И сега, преди няколко дни имахме премиера в Плевен, това е продукция заедно с Плевенска филхармония “Да обичаш Гершуин" - това е заглавието, да. Мина прекрасно премиерата, предстои да я изсвирим след два дни във Враца.

А в София?

В София към края на годината е планирано в зала “България".

Значи има за какво да си мислим и какво да заплануваме в нашия културен календар. Това беше невероятният Теодосий Спасов в студиото на “Цветовете на България".

Калина СВЕЖИН

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov
...

11
Интервю / Interview 

Теодосий Спасов: Българската публика слуша със сърце и душа

Автор: ИА Фокус

27.02.2024

Ето, че дойде време да си говоря с този толкова невероятен гост, който прие моята покана. Казвам добър ден с особено удоволствие на Теодосий Спасов.

Добър ден.

Чудех се как да започна този разговор, чудех се какво да ви попитам. И естествено, това, което направих, е: пуснах си в слушалките ваша музика, започнах да слушам и си дадох сметка колко много емоции има в тоя кавал, колко много дори меланхолия има, нещо, което е толкова завладяващото, че просто човек настръхва, когато го слуша. Замислих се, за нас ли е само така или може би за всички. Универсално ли е това усещане, което носи звукът на кавала според вас?

Аз си мисля, че от мен започва, първо аз започвам да се вълнувам и чрез него предавам тая зараза към публиката. Но наистина, вълшебен е този инструмент. Той ме плени още когато бях деветгодишен и започнаха моите първи уроци.

Вие ли го омагьосвате или той вас?

Взаимно е.

Или борбата е безсмислена?

Не, не, няма борба. То е любов. По някой път си позволявам да спра известно време да свиря и като започна отново след почивката, той ми подава нови идеи, които веднага внедрявам и използвам, за да забавлявам публиката.

А всъщност публиката различна ли е? Тази, която ви слуша тук, в България, реагира ли по малко по-различен начин от чуждата? Защото кавалът все пак е много български инструмент, той резонира много силно в българските земи.

Българската публика е най-разбиращата, когато слуша кавал, но например моята любима публика е полската.

А така!

Да, защото българската публика слуша двуизмерно, докато полската публика слуша триизмерно.

Какво значи да се слуша двуизмерно и триизмерно?

Ами, българската публика слуша със сърце и душа, докато полската слуша със сърце, душа и разум.

А, ето това е интересно.

Да. И наскоро бях в Полша и отново се убедих в триизмерното й слушане. Голямо удоволствие, взаимно удоволствие е. Може би се дължи на тяхното музикално световно присъствие във вид на Шопен в света на музиката и полският джаз, джаз школата на Полша е може би най-добрата в Европа. И съм свирил много често там, имал съм турнета с полски музиканти също.

Може ли да се изсвири Шопен на кавал?

Може, разбира се, да, може.

Свирили ли сте го пред полска публика?

Не съм си позволявал, особено пред полска публика. Но мога, да, това е идея. Не съм, не съм свирил.

Може и пред българска, ние няма да откажем.

Може. Трябва да взема някоя мазурка.

Или валс.

Свирих скоро мазурка, миналата седмица с Артур Дуткевич – един от техните големи джаз светила, пианист. Изсвирихме две мазурки, негови обаче, понеже той е свирил много Шопен и си позволява да композира. Едната мазурка беше в полски стил, разбира се, а другата – в африкански.

Е това вече е много интересно.

Да.

Африканска мазурка, изсвирена от поляк и от Теодосий Спасов. Това трябва да се чуе. Може ли да се чуе всъщност? Има ли записи?

Може би скоро в YouTube Българският културен център във Варшава ще го публикува концерта или част от концерта. Може, може да се чуе.

Много е интересно това, което казахте за разума. Аз пък си мислех, че разумът говори с думи, докато душата има нужда от музика, и си мислех, че музиката е може би по-скоро универсалният език, на който ние усещаме нещата. И щях да ви попитам, в този ред на мисли – вие свирите, но също така и говорите понякога, ако мога да кажа говорене“, защото това са някакви звуко-думи, без винаги да има някакъв смисъл в тях. Защо, какво не може да бъде изсвирено и трябва да бъде изказано? Има ли нещо, което не можем да кажем, но можем да чуем, да бъде чуто?

Аз обожавам човешкия глас. Кавалът е инструмент, който имитира човешки глас. И във фолклора има един такъв израз – кавал свири, говори. Но аз си позволявам и разни ритмични речитативи да вкарвам с глас, перкусионни модели и дори си позволявам понякога да кажа текст чрез пеене. Нямам претенции, че съм певец, но заради текста, който искам да споделя с публиката, го изпявам. И наистина има нужда от слово, не само от звуци и от музика. Но словото, особено когато влезе в музикалната програма, то носи послание, носи и мъдрости такива, съвети към публиката.

Съвети, да. Споменахте словото – словото, от което имате нужда, словото, което е в началото на сътворението. То ли е или музика?

Според мен е взрив. И взривът може да се третира като музика. И след това идва словото.

А инструментът, на който свирите, всъщност един ли е? Колко кавала имате? Кой ги е направил?

Аз имам много инструменти, повечето от които са ми подаръци. Но първите ми бяха в детството от Добрич – Толбухин тогава се казваше градът. Тогава баща ми беше секретар на читалището и купи хубави инструменти, създаде детска музикална школа и ми предложи да си избера инструмент. Аз избрах кавал. След това вече получих професионален, по-сериозен инструмент от Пенчо Нешев в Шипка – невероятен майстор на инструменти, аристократ на външен вид. Отдавна вече не е между нас. По-късно се влюбих в инструментите на Жечко Маринов от Стралджа и свиря и досега с негови инструменти. Имам също инструменти от Стоян Иванов от Камено, Бургаско – невероятен майстор, може би един от най-добрите лютиери, майстор на кавали и на гайди. Също имам инструмент от Енчо Пашов – много сполучлив инструмент. Материалите на някои от инструментите са много стари. Някои са от дрян, от чемшир, имам от абанос, от розово дърво. Инструменти като обоя и кларинета се правят именно от такива материали. Но аз съм получавал подаръци такива материали и съм ги давал на Жечко Маринов да ми прави инструмент. 

Различава ли се с нещо музиката, която правехте преди 20 години, с тази, която правите в момента?

Да.

С какво?

С времето. Времето определя звука и посоката на музиката.

Какъв е звукът на нашето време?

Ами, многопланов. Да, сега съм увеличил ефекта на многопластовото въздействие и може би по-лаконично, по-конкретно вече и с годините, аз съм изчистил лутането към търсене на правилния тон, правилната нота. То има такъв анекдот за музиканти, които свирят много виртуозно, много нагоре-надолу, бързо особено – за тях се казва, че търсят правилния тон и не могат да го намерят.

И затова са толкова бързи.

Да, опитват да го открият. Ами, да. И сега с годините като че ли по-конкретно свиря вече, търся по-разнообразни форми и звукореди най-вече в инструмента. Може би контактът ми с мои съвременници в България и извън България ми въздейства също, с младо поколение.

Пеете повече сякаш напоследък.

Заради текста, да.

Аз съм пристрастна към думите и това, което чувам, особено ме радва – че по някакъв начин словото също е важно и за вас. Мислех си за звука на времето, за който споменахте. Вие взехте българската автентична музика, превърнахте я в джаз, превърнахте я в толкова много други неща, качихте я на една световна сцена. Някакви други хора също тръгнаха от българския фолклор и го превърнаха в нещо, което дори не искам да назовавам. Появиха се нови стилове и жанрове, които  неочаквано за мен дори, сякаш станаха ужасно популярни. Защо според вас, се стигна до тук?

Явно, защото има нужда от това.

От тази безвкусица?

Да, има хора, които обичат безвкусицата. Има хора, които обичат вкусното ястие, приготвяно много часове с търпение и с вкус. И други, които обичат бързото ястие, което е безвкусно, но убива глада.

Аз си мисля, че това по някакъв начин би могло да се промени, също си мисля, че е целенасочено. Защото когато хората нямат вкус, знам ли, може би са по-предпочитани от някого, нещо се случва в обществото.

Намирисва ми на конспирация.

Как се борим с безвкусицата? Какво да направим?

Както казват мъдрите, за всеки влак си има пътници. Никога обществото не е било единно. Никога не е имало общ вкус. Има хора мислещи, хора, които харесват промяната, прогресията и те са между нас. Има други, които обичат еднообразието и безвкусното. В много заведения, клубове, кафенета, ресторанти звучи наистина една музика безвкусна, която минава като фон.

Но пък е лесно смилаема, може би това...

Има и друга музика, именно това, за което се шегуваме за текста и за песните, които пея. Те ангажират, това е музика, която носи в себе си провокация и послание ангажира съзнанието, всъщност именно възбужда функцията на съзнанието. А това не всякога е полезно.

Трябва ли да се образоваме? Търсите ли образована публика, споменахте, че полската вкарва и разум.

Да. Публиката е такава, каквато е. Аз пристигам на място, усещам я и свиря в нейната посока. Гаранцията е, че тя е дошла заради мен и заради това, което правя. Всеки има публика. Не случайно се пълнят огромни зали за онова, за което започнахте да говорите за фолклора и новите превъплъщения.

Тенденции, да. На много сцени сте се качвали, на много места по света. Кое е признанието, което най-много пазите като спомен, което е най-важно за вас?

То е по-скоро относително състояние, което се носи винаги в мен, като благодарност въобще към публиката и към родителите ми, които са ме тласнали в музиката, към моите учители, към семейството ми, и към мястото, където съм се родил. Това всичко е в мен и аз го оценявам и гледам да го поддържам и нося със себе си.

Но все пак, може би има един момент в живота ви, който сте го запазили, след което сте си казали “да, ще го правя това нещо, то ми носи топлина, то ме изпълва?

Може би един стар случай бих ви разказал. Това беше 80-те години, когато имаше комисии, които отговаряха за джаза тогава в соца, и определяха кой може да свири на джаз сцена. В един момент тази комисия, няма да споменавам членовете на комисията.

Те не са живи сигурно вече?

Някои от тях са живи, но повечето не, бяха казали “Да си гледа той сватбите и народната музика, няма място на нашите сцени. Аз се бях появил вече категорично с много почитатели в нашата студентска група “Джаз линия, където свирихме заедно с Веселин Койчев - китара, Дочо Панов - бас, Радул Начков - барабани, Йълдъз Ибрахимова вокал, и ми забраниха. И изведнъж започнаха да не ме излъчват по радиото. Аз свирех на поредната сватба в Тракия, някъде в Пловдивско, и в една от почивките на оркестъра към мен се приближи един човек, и каза: “Мога ли да те питам някои неща. Аз викам: “Да, може. Той казва: “Аз съм овчар, обаче обичам да слушам с транзисторчето като паса овцете и слушам много, и много ми харесва твоята музика, тая, която свириш и смесваш с джаз. Той ме попита две неща, първото беше “Ти женен ли си? В това време аз съм бил на 24-25 г., аз казах “Не. “Е, какво чакаш? Искаш да умреш като катър без история ли? Това беше първият съвет, който не ми излезе от главата. И тогава много ме впечатли. И вторият беше “Свири тази музика, която правиш. Ние може да не я разбираме, но я харесваме.

Мъдростта на овчаря за човека, който свири на овчарски инструмент. Невероятно.

Даде ми два мъдри съвета.

Планирате ли нещо съвсем скоро? Някъде концерти, нов албум?

Нов албум, да. Напоследък записвах за продукции на музиканти от Австрия, от  САЩ, готвя да се появи музиката от Антарктида, бяхме поканени от проф. Пимпирев, заедно с Християн Цвятков - китарист, да композираме там на място музика. И вече съм на път към финализирани издания на албума, който се нарича “Ледени очи.

Кой ви гледаше от леда там?

Може би древността и тайните на това място.

Чухте ли ги?

Чухме ги, да. Много лесно дойдоха, да. Сега скоро завърших един концерт за симфоничен оркестър, кавал и цигулка. Ще го изсвирим юни месец, заедно с нашият гениален цигулар Светлин Русев и Софийска филхармония. Друго, предстои ми пътуване в Хърватска, в Унгария, много активно свирим три програми с Хилда Казасян, два филма - българското кино и световното кино. И сега, преди няколко дни имахме премиера в Плевен, това е продукция заедно с Плевенска филхармония “Да обичаш Гершуин - това е заглавието, да. Мина прекрасно премиерата, предстои да я изсвирим след два дни във Враца.

А в София?

В София към края на годината е планирано в зала “България.

Значи има за какво да си мислим и какво да заплануваме в нашия културен календар. Това беше невероятният Теодосий Спасов в студиото на “Цветовете на България.

Калина СВЕЖИН

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov

17 CommentsКоментари

Голям артист и музикант сте! С талант, но и с душа! Искате да изсвирите всеки звук от природата….. Съчетанието с цигулка ще е страхотно… вярвам! На добър път!

Тази сутрин прочетохме споделени мисли на двама българи отдали се на музиката и прославящи България единият,от които е Теодосий Спасов.Единият звучеше патетично,но не много искрено,другият земно, мъдро и искрено.От мъдростите на единия ще си спомняме,че както във всичко останало така и музиката трябва да бъде в крак с времето.Още,че тя се слуша освен с душа и сърце, и с разум.Друга споделена мисъл на Теодосий Спасов е,че бързото ястие засища глада,но е безвкусно,така е и някои вид музикални изпълнения и творби.И още,че при първия взрив в нашето небесно пространство първо е било въздействието на музиката,а след това на словото.Теодосий Спасов е голям българин и както народното творчество е запазено векове,така и неговият кавал може би ще бъде вечен и ще остане в душата на народа.За любители на оперното пеене и естрадата също имаме големи имена, с които се гордеем като тези 7 имена,на които снимките заемат своето почетно място на световна слава в Миланската "Ла скала",а Соня Йончева е достоен техен продължител. Има с какво да се гордеем ние българите и да възпитаваме поколенията,които да уважават и ценят нашето българско наследство!

Слуша защото има какво и кого да слуша!Респект!

МУЗИКАЛЕН И НЕПОВТОРИМ ТАЛАНТ НА СВЕТОВНО НИВО! 👍🇧🇬

Мъдрост и талант ! Респект !

Поздравление, Маестро ❤️ Честита баба Марта 🥰👌

Неземен музикант!

Невероятен Тео! Обичаме те!

🎶🍀🌹

❤️🎼🇧🇬❤️

View more comments

Интервю / Interview

Теодосий Спасов

За късметчетата към кафето, въртящия се стол пред компютъра и
часовниците, които не носи.

Сутрин:
Понякога се събуждам с болка в главата или някъде в тялото,
А друг път - като новороден. Случва се да помня и съня си. Или пък отварям очи с мисълта за нещо, което трябва да свърша през деня.
Често ме сьбужда и жена ми - с целувка; боклукчийската кола с гръм и трясък; или
попфолкът на съседите.

Вечер:
Съм където ме завари съдбата. По заведения ходя само, ако имам гости или повод със семейството. Обикновено съм уморен от музикантския нощен живот, след концерт винаги сме някъде. Предпочитам по-тихи места, направени с вкус, с добра кухня и с интересен интериор. В София има все повече такива.

Кафето: Обичам го сутрин. Пия Всякакви Вариации, дори „негърска пот” или „аналгин-хинин”.
Харесвам и капучиното, но Вкъщи нямам време да си правя.

Питието:
Според настроението. Сега поръчах капучино, снощи - 12 годишно уиски, а преди дни пробвах полската бира “Живец” никак не е лоша. Обичам и класическите питиета - домашна ракия и вино, приготвени от хора, за които това е свещенодействие. Прекалявам обаче само с музика - такъв е моят порок,
всичко останало е в норма

Храната:
Не съм чревоугодник, но оценявам качествената кухня. Много ми влияят околните, особено ако са с добър апетит. Преди години имах турне в Италия, бяхме интернационална група, всички любопитни към местната кухня - прибрах се с 6 килограма по-тежък. Там разорах и защо римляните са използвали едни специални перца, с които да се разтоварват от храненето и да удължат удоволствието.

Магазините:
Пазарувам по необходимост и там, където ме завари нуждата. Иначе ми е малко досадно.

Дрехата:
Придържам се към класиката. Във всекидневието съм спортен, но и елегантен
Харесвам Hugo Boss, Ermenegildo Zegna u Nike

Аксесоарът:
Имам няколко часовника, но не ги нося - стоят си някъде по чекмеджетата.
Ползвам телефона си и за органайзер.
В чантата ми има най-важните неща: паспорт, четка за зъби, кабели за апаратура, кавал и ноти. Дори и сега съм готов за лът

Автомобилът:
Карам “Тойота” от две години.
Доволен съм, но шофирам по необходимост, не изпитвам никакво удоволствие - предпочитам
да се движа пеша.

Маршрутът:
В София нямам. Но в Пловдив и Белград - главните пешеходни улици. Все още не мога да усетя „Витошка" като такава, но пък София си има разни кътчета, които изникват най-неочаквано - колкото и да се опитвам,
не мога да ги запомня.
Пътуването е част от професията ми, свикнах все да съм на път. Дори първият ми албум
носи името “Дълъг път”, имам и един Срещнато по пътя. Даже и да е фиксиран някъде, мислите на музиканта са винаги в движение.

Историята:
Сега започва един дунавски фестивал, първи по рода си, организира го кинорежисьорът Златина Русева.
Тръгваме с кораб от Видин по течението на река Дунав - посоката е Германия, Моето участие e go Белград и Нови Сад, там ще се качат други, публиката също ще се сменя. Идеята е да се съберат музиканти от различни националности, а целта на пътешествието е самата музика.

Филмите:
Като композитор миналата година участвах в три филмови продукции - “Пазачът на мъртвите” на Илиян Симеонов, “Приятелите ме наричат Чичо” на Ивайло Христов и един документален за Стефан Груев на Атанас Киряков. Иначе времето не стига за кино, синът ми гледа и после ми разказва.

Книгата:
Когато съм на път, винаги чета. Според настроението посягам към поезия, философия или езотерична литература. Вестници дори не разлиствам.

Почивката:
Лятото ходим на село, при родителите ми в Добруджа. Избирам места, където мога да се наспя и да си почина от цялото това движение, но след седмица-две отново хващам пътя.

Личното пространство:
Обичам да си стоя вкъщи. Моята територия е и тази на сина ми.
Възсядаме един въртящ се стол пред компютъра и там играем. Той - на детските cu,
аз - на музикалните си игри.

Приятелите:
Виж kako късметче ми се падна
с кафето: „Приятелството e като дивите
цветя, много често се открива на най-необитаеми места". То не е фототапет, който да окачиш на стената и да кажеш: това е моят приятел. Приятелите се променят заедно с нас. Изкуството изисква любов, приятелство и всеотдайност. Няма по-хубава музика от тази, която правиш с близки хора, другото е хладен занаят.

Музиката:
Както алкохолиците бълнуват бутилки, след прекалена употреба ние музикантите сънуваме музика. Деформация на съзнанието. С годините все повече я усещам като един друг, паралелен свят. Вече 36 години съм с нея. Тя е свят, в който мога да изчезна винаги когато пожелая. А пък когато искам да си почина, слушам тишина.

Текст и фотография: Галя Йотова
ЛАЙФСТАЙЛ ФАЙЛ 2007

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov
...

1
Интервю / Interview 

Теодосий Спасов

За късметчетата към кафето, въртящия се стол пред компютъра и
часовниците, които не носи.

Сутрин: 
Понякога се събуждам с болка в главата или някъде в тялото, 
А друг път - като новороден. Случва се да помня и съня си. Или пък отварям очи с мисълта за нещо, което трябва да свърша през деня. 
Често ме сьбужда и жена ми - с целувка; боклукчийската кола с гръм и трясък; или
попфолкът на съседите.

Вечер: 
Съм където ме завари съдбата. По заведения ходя само, ако имам гости или повод със семейството. Обикновено съм уморен от музикантския нощен живот, след концерт винаги сме някъде. Предпочитам по-тихи места, направени с вкус, с добра кухня и с интересен интериор. В София има все повече такива. 

Кафето: Обичам го сутрин. Пия Всякакви Вариации, дори „негърска пот” или „аналгин-хинин”.
Харесвам и капучиното, но Вкъщи нямам време да си правя.

Питието: 
Според настроението. Сега поръчах капучино, снощи - 12 годишно уиски, а преди дни пробвах полската бира “Живец” никак не е лоша. Обичам и класическите питиета - домашна ракия и вино, приготвени от хора, за които това е свещенодействие. Прекалявам обаче само с музика - такъв е моят порок,
всичко останало е в норма

Храната:
Не съм чревоугодник, но оценявам качествената кухня. Много ми влияят околните, особено ако са с добър апетит. Преди години имах турне в Италия, бяхме интернационална група, всички любопитни към местната кухня - прибрах се с 6 килограма по-тежък. Там разорах и защо римляните са използвали едни специални перца, с които да се разтоварват от храненето и да удължат удоволствието.

Магазините:
Пазарувам по необходимост и там, където ме завари нуждата. Иначе ми е малко досадно.

Дрехата:
Придържам се към класиката. Във всекидневието съм спортен, но и елегантен
Харесвам Hugo Boss, Ermenegildo Zegna u Nike

Аксесоарът:
Имам няколко часовника, но не ги нося - стоят си някъде по чекмеджетата.
Ползвам телефона си и за органайзер.
В чантата ми има най-важните неща: паспорт, четка за зъби, кабели за апаратура, кавал и ноти. Дори и сега съм готов за лът

Автомобилът:
Карам “Тойота” от две години.
Доволен съм, но шофирам по необходимост, не изпитвам никакво удоволствие - предпочитам
да се движа пеша.

Маршрутът:
 В София нямам. Но в Пловдив и Белград - главните пешеходни улици. Все още не мога да усетя „Витошка като такава, но пък София си има разни кътчета, които изникват най-неочаквано - колкото и да се опитвам,
не мога да ги запомня.
Пътуването е част от професията ми, свикнах все да съм на път. Дори първият ми албум
носи името “Дълъг път”, имам и един Срещнато по пътя. Даже и да е фиксиран някъде, мислите на музиканта са винаги в движение.

Историята:
Сега започва един дунавски фестивал, първи по рода си, организира го кинорежисьорът Златина Русева.
Тръгваме с кораб от Видин по течението на река Дунав - посоката е Германия, Моето участие e go Белград и Нови Сад, там ще се качат други, публиката също ще се сменя. Идеята е да се съберат музиканти от различни националности, а целта на пътешествието е самата музика.

Филмите:
Като композитор миналата година участвах в три филмови продукции - “Пазачът на мъртвите” на Илиян Симеонов, “Приятелите ме наричат Чичо” на Ивайло Христов и един документален за Стефан Груев на Атанас Киряков. Иначе времето не стига за кино, синът ми гледа и после ми разказва.

Книгата:
Когато съм на път, винаги чета. Според настроението посягам към поезия, философия или езотерична литература. Вестници дори не разлиствам.

Почивката:
Лятото ходим на село, при родителите ми в Добруджа. Избирам места, където мога да се наспя и да си почина от цялото това движение, но след седмица-две отново хващам пътя.

Личното пространство:
Обичам да си стоя вкъщи. Моята територия е и тази на сина ми.
Възсядаме един въртящ се стол пред компютъра и там играем. Той - на детските cu,
аз - на музикалните си игри.

Приятелите:
Виж kako късметче ми се падна
с кафето: „Приятелството e като дивите
цветя, много често се открива на най-необитаеми места. То не е фототапет, който да окачиш на стената и да кажеш: това е моят приятел. Приятелите се променят заедно с нас. Изкуството изисква любов, приятелство и всеотдайност. Няма по-хубава музика от тази, която правиш с близки хора, другото е хладен занаят.

Музиката:
Както алкохолиците бълнуват бутилки, след прекалена употреба ние музикантите сънуваме музика. Деформация на съзнанието. С годините все повече я усещам като един друг, паралелен свят. Вече 36 години съм с нея. Тя е свят, в който мога да изчезна винаги когато пожелая. А пък когато искам да си почина, слушам тишина.

Текст и фотография: Галя Йотова
ЛАЙФСТАЙЛ ФАЙЛ 2007

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov

50 CommentsКоментари

Направили са ви фалшив профил. Моля, изтрийте го!

Прекрасно!Бъдете здрав и все така вдъхновен!

При вас Теодоси всичко звучи талантливо,както свиренето,така и музиката,която твориш,пеенето,дори писането на откровения.Ти си любим на много хора не само заради уникалните ти таланти,но и заради богатият ти душ,откровената душа и доброжелателност в действията ,поведенията ти при различни срещи и внезапни преживявания.

Много вълнуващо и истинско. Благодаря за доверието, да надникнем в дълбини, за които сме сигурни, че ги има. Иначе Тедосий нямаше да е това, което е.❤️

Велик музикант 💪💪💪🪈🪈🪈!Здрав и щастлив да си майсторе❤️❤️❤️!!!

Запазена СТАРА УЛИЦА има във всеки уважаващ себе си град по света. Да не говорим за столица. София не влиза в тая група, за жалост.

Май това е същественото!! Това си ти!!! Може би?? Ти и твоят дух са истината. Другото е илюзия? Ние чустваме истинския талант идващ отвътре не отвън! След като докосва хората има сила!! Дерзай!!! Бъди благословен Теодоси!!

Виж за уискито най добре влиза дъмпела

Велик! Благодаря ти, че те има! Истински и в душата! Бъди благословен!

Благодаря че ни допусна до ежедневието си

Бъди здрав, много щастлив обичан и уважаван човек, Маестро! Успех във всички твои начинания и дълги години да слушаме музиката ,която твориш!!!

"Когато искам да си почина- слушам тишина".Гениално и вярно и за мен.

Ненадминат! Благодаря ти, Тео за радостта, която ни даряват!

Красиво , както музиката ,която изпълнява !

Много откровено и истинско!

Бъди винаги такъв какъвто си! Ти си много земен и завладяващ публиката с твоите изпълнения с музика!!!Твой ден!

Прекрасен като музикант и като човек! 2007 година?! А сега, промяната?!

Скромен,ужасно талантлив😊Бъди здрав,благословен и много творчески успехи🍀

Бог да те благослови ! Амин !

Колко истинско...и близко🙂Благодаря🙏❤️

Благодарим ти Тео. Красиво чудесно е написано.

Благодаря за удоволствието! Желая здраве, късмет и успехи!🍀🍀🍀🍀🍀🍀

Голям човек, Голям талант Респект!

View more comments

Interview / Интервю

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov
...

2

20 CommentsКоментари

Съвършен и неуморен........ С твоят принос към изкуството , ти доказа на всички,че няма невъзможни неща,след като имаш стремежа и упоритостта да достигнеш до Евереста на музиката !! Благодарим ти ТЕОДОСИЙ , за красивите автентични мелодий с който топлиш душите ни !! Бъди здрав и все така корифеос. Весели коледни празници!

Изключителен артист! И мъдър човек…Браво маестро!

Велик и Неповторим Музикант и Човек!❤️

Много хубава интерпретация, Маестро! 😇 Поздравления!!!

Невероятни, обичам ви,обожавам ви!

Тео! Бъди здрав и благословен!

Интерпретацията върху песента,незабравимо!

Маестро Спасов, Честит имен ден! Бъдете Здрав, Обичан, Успешен, Борбен и Всеотдайен! Благодаря за Автентичната Музика и Изпълнение!❤️

Мълчание и ПОКЛОН.... МАЕСТРО

ЧЕСТИТА КОЛЕДА Г-Н СПАСОВ! ПОКЛОН МАЕСТРО! УНИКАЛЕН СТЕ! ОБИЧАМЕ ВИ!

Великан !

Уникално изпълнение

От, Бог изпратен! 🙏 От, Бог благословен! 🙏 Бъди благословен във всичките му измерения! 🙏 Много се радвам когато Ви слушам. Мъката ми се разпада когато те слушам! 😥

Изключително мъдър човек…!

Самата истина за културата и мястото и в живота ни.

🍀🌹🌹🌹🎼🥰🌿☃️🎄🎁

View more comments

Зареди още