Петдесет и първото издание на Осорските музикални вечери приключи - в неделя вечер се изяви хърватското дуо Хойсак и Новосел, към което се присъедини гост от България, Теодосий Спасов. Като единствен от четиринадесетте това лято, този концерт се проведе на площада в Осор и освен по мястото, той се различаваше от останалите и по съдържание, нетипично за този фестивал.

Тихомир Хойсак на контрабас и Филип Новосел на тамбура се изявяват като дуо от десет години, изпълнявайки собствена музика, базирана на хърватското фолклорно наследство, а едно от многобройните им музикални сътрудничества е със софийския виртуоз на кавала Теодосий Спасов, световен синоним на този инструмент, характерен за България и съседните балкански страни. Заедно те са записали два албума.

Пред добронамерената публика, която освен музиката, беше освежена и от вечерния бриз, тримата музиканти умело смесваха с джаз хърватски и български народни мелодии, спечелвайки дълги аплодисменти.

Hojsak & Novosel,Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov,Theodosii Spassov ...

От вчера на фестивала в Осор, Хърватия заедно с Филип Новосел и Тихомир Хойсак. ❤️⚓️⛵

Theodosii SpassovTeodosii SpasovTheodosii SpassovTheodosii SpassovTheodosii Spassov and Friends,Hojsak & Novosel ...

Interview / Интервю

share.google/ujfXMO7ucatvAJmjs

Албумът от 2026 г. на Теодосий Спасов и приятели, записан в Канада и издаден там, се явява символ на този мост между културите, който музиката и изкуствата изобщо осъществяват, и също така – емблема на сближаването и на запазването на връзката между българите в България и зад граница.

Unspoken в „За албумите от техните създатели“ представят Теодосий Спасов и Ели Йорданова от ELARTE Arts.

Как културата се явява средство за запазване у нашите сънародници в Канада на тази така необходима връзка с корените?

Ели Йорданова: Много се радвам, че мога да споделя няколко мисли. Аз не за първи път гостувам тук в това студио, така че благодаря отново. Миналата година представяхме един друг албум, пак на Теодосий. ELARTE Arts е наследник на нещо много по-специално и дълго — на създадения от мен през 2011 г. Български арт фестивал. С него целя да започна да представям различни музиканти.
Теодосий ни е гостувал през 2012 г. с неговото пловдивско трио. Този фестивал просъществува до 2020 г., когато прекъсна заради COVID. След това продължих да представям българското изкуство и да правя този културен мост България – Канада през ELART Arts, като всяка година организирам дни на българското изкуство.
През 2022 г. поканих на турне в САЩ и Канада Теодосий и Влатко Стефановски. По време на престоя ни в Торонто имахме шанса да направим нещо ново – да запишем албум. Иначе с ELARTE Arts представям и изложби в Канада и София, театрални постановки, класическа музика...

Теодосий Спасов е посланик на българската култура по целия свят, но също и на балканската и изобщо на етно музиката. Какво може да се обобщи от всички тези толкова много пътешествия за начина, по който музиката запазва тази връзка на нашите сънародници зад граница с родината?

Теодосий Спасов: Искам да споделя, че това не е само пред българската общност в Америка. На нашите концерти идват и много американци и канадци. Много от тях дори са големи почитатели на българските танци. Понякога финалите на тия концерти добиват вид на танцова еуфория, която обединява не само българи, но и балканци и американци.
Много е приятно и именно там човек вижда как са се интегрирали нашенци в американска и канадска атмосфера и обстановка. А оттам също пристигат доста българи, които се представят по нашите фестивали в България. Човек може да чуе носталгичната гледна точка на музиканти, които живеят далеч от България. Както знаем, джазът е голям процент носталгия. И той така се е развивал далеч от родината. Много джазови музиканти емигранти са създали уникални шедьоври. Албумът „Неизказано“ е реализиран с двама северномакедонци – Влатко Стефановски и Александар Секуловски – единият е от Скопие, другият е от Битоля.

Как към вас с Влатко се присъедини Александар Секуловски?

Теодосий Спасов: Обикновено като се започне едно турне в Щатите, след първите концерти се образува една информационна вълна, която залива територията, и всички, които са с отношение към изкуството, започват да се готвят за следващите концерти. Във Facebook получих едно приятно предложение от Алек Секуловски, който от години живееше в Торонто заедно със семейството си: „Тео, може ли да пием кафе? Разбрах, че си тук, в Торонто.“ Отговорих „Заповядай, Алек, ние сме с Влатко в студио Orange Lounge, там може да пием хубаво кафе.“ Той дойде, видяхме се и от кафето, от устата ми се изплъзна въпросът: „А не може ли да посвириш с нас?“ При което той каза: „Има ли барабани?“. Тонрежисьорът на студиото е Антъни Йорданов, който е син на Ели.
Той потвърди: „Да, има барабани от предишни записи.“ И ги сглоби. Ние нямахме ясна представа какво ще запишем двамата с Влатко и се включи и барабанистът Алек Секуловски. Моята концепция бе да изсвирим нещо в движение, което да уточним за минути и след това да го запишем. Както много от музикантите обичат спонтанна музика — това е всъщност свободна музика, форматирана в движение, много логично построена, систематичен материал.

Теодосий Спасов: Един от организаторите в Чикаго беше сърбин. Той предложи на другата сутрин заедно с Влатко да ни заведе на най-хубавото място в Чикаго, където можем да ядем „бу́рек“, бюрек. Беше слънчево, седнахме на маса отвън. Тази бюрекчийница се слави с производството си. По едно време влезе доста възрастен северномакедонски имигрант, който извика: „Може ли един бюрек да ми дадеш?“. Попитаха го какъв. „Ти знаеш!“ – отвърна той. И така, докато си хапваме и ние бюрек, това заглавие лепна на първата композиция. Така стартирахме и турнето всъщност – с „Американски бюрек“.

Нека сега да разкажем повече за осъществяването на концепцията на албума. Каква обща нагласа е необходима между трима музиканти, за да са те по този начин свързани в едно музикално съзнание?

Теодосий Спасов: Това, което и големите наши кумири са казвали — голям багаж, музикален опит. Всеки е свирил каква ли не музика и има информация, има и практика. Както нашият любим учител Майлс Дейвис прави, само се уговаряхме в каква посока да потеглим. Записите монтирахме в БНР с Константин Райдовски, който с работата си даде физиономията на групата — как тя да звучи с панорамно разположение и според звукови особености на всички инструменти. В записите аз свиря акустично кавал само с един микрофон, Алек Секуловски свири акустични барабани, а Влатко свири китара с електроника, лупове, ефекти. Константин Райдовски успя да събере това много хомогенно във финална картина на звукозаписите.

Да се върнем към първия момент на появата на тази идея.

Ели Йорданова: Направихме нещо наистина много интересно и необичайно. Докато Теодосий говореше, ми напомни за тези джаз джамове, които правите след всеки фестивал. Това си беше един чист джемсешън, но в студийна обстановка. И, разбира се, нещата се раждаха в момента. А и заглавията се раждаха, след като се чуеше музиката. Тоест всичко се случваше — влизаш в студиото, записваш, после отиваш в апаратната, слушаш. Интересното в албума е още това, че всеки от тримата има двуминутно соло – описание на усещанията в момента. Представихме албума в Торонто на 26 юни там, където бе записан – в Orange Lounge.

Теодосий Спасов: Първоначално Unspoken се наричаше „Премълчани субтитри“ – гледаш филм, но субтитрите можеш да не ги споделиш със съзнанието си – получаваш влияние само от картината.

Ели Йорданова: В Jazz FM в момента правим първото представяне на албума в България. За момента той е само на диск. Предстои да се появи във всички дигитални платформи. Искам да благодаря на Triplett Records и на Пол Новотни, който е също джаз музикант – прекрасен канадски басист, а също и преподавател по саунд дизайн. Той каза, че това е албум за новия „Атмос“ формат. В момента преработва записите и скоро те ще са в интернет. Unspoken е първият албум с български музикант, който канадски джаз лейбъл издава. Много съм горда с това, което постигнахме.

Теодосий Спасов: Това беше идеята. Най-лесното беше да го издадем в България. Но постигнахме взаимодействие с Пол Новотни и след мастерирането от канадска страна албумът звучи невероятно.

Следва пиесата „Тео“. Теo, моля те да ни разкажеш как тя те изразява и какво ни казва музиката конкретно в тази пиеса за теб?
Теодосий Спасов: Това е общо усещане от центъра на Торонто. Ели беше направила един видеоклип с подложка именно на тая пиеса. Абсолютно се препокриха и музика, и визия.
Ели Йорданова: Камерата беше на Мария Бобева. Аз пусках музиката, тя засне клипчето.
Теодосий Спасов: Пиесата на Влатко е малко носталгична, може би си мисли за Република Северна Македония. Соловата на Алек звучи много американски – с ритъма и пулса на натоварения град. Той наистина беше преживял няколко години с големи разходи и много клубна концертна дейност. Беше доста преуморен от този начин на живот. Той вече се прибра в Битоля и преподава във Факултета по джаз на Университета в Щип.

Нека сега да представим заглавната пиеса.
Ели Йорданова: Заглавието беше първоначално „Премълчани субтитри“ – Unspoken Subtitles. Когато като продуцент трябваше да реша за заглавието на албума, прегледах заглавията на пиесите в търсене на това, което ще е негова емблема. Той е много различен във всичките си части. Всяка една пиеса не е просто етно, джаз, а има мечтателност, фантазии, ритъм, танцувални мелодии. И именно идеята за широта на възприятието ме насочи към Unspoken Subtitles.

Теодосий Спасов: Психологически е много детско. Когато до теб седи дете и не може да чете още, а ти си в кино и то те моли да му четеш субтитрите, но ти не ги четеш. Какво остава като впечатление в неговото съзнание? Ето това е ефектът на тази пиеса.

Следва солото на Алек Секуловски. Тео, ти ни каза, че това е пиеса в много модерен ритъм, изпълнена с творческо напрежение.

Теодосий Спасов: Ние имаме доста изсвирени концерти с него, но в един друг състав с Тони Китановски и Васил Хаджиманов. Доста концерти сме изнесли в този квартет. Още повече, че Алек е завършил в България, в класа на Христо Йоцов. Още като студенти пред 90-те бяха създали много нашумялата в София група Foltin. По-късно основателите се пръснаха по света, групата сега съществува във вид много далечен от първоначалния си образ. Алек е също и много добър преподавател. Много частни уроци е давал и в Северна Македония, и в Канада. В момента преподава в Щип и има доста напреднали барабанисти от младото поколение – имена вече, които са негови последователи и ученици.

Единствената песен, композирана не от музикант от триото, е „Де гиди“ от фолклорната традиция. С какво ви е любима, за да решите да я включите?

Теодосий Спасов: Да, това е известна песен, която в България е популяризирана най-много от Костадин Гугов – „Де гиди, пусти години“. Но в Северна Македония се изпълнява от други певци. Тя се появи като идея за обединяваща тема, която можем да изсвирим. Попитах Алек и Влатко дали я знаят, те казаха: „Е, как да не я знаем!“. Тя е известна и я изсвирихме от първия път. Получи се много, много хубаво. Носи нашия балкански звук, нашата македонска нотка, която присъства и в България, и в Сърбия, и в Гърция, и в Албания дори – нашата любима Македония.

Следва солото на Влатко Стефановски. Тео, ще те помоля сега да ни разкажеш повече за своята творческа връзка с този голям музикант от Република Северна Македония. Много често, по много различни поводи, в най-разнообразни състави сте заедно на сцената – от дует, та чак до бигбенд, както сме ви слушали. Какво ви сближава и каква е основата на това творческо партньорство?

Теодосий Спасов: Аз си спомням, че през 1999 г. бяхме поканени на джаз фестивала в Куманово. Свирихме с Анатолий Вапиров и Стоян Янкулов. Триото ни се наричаше „Приказка“. И наистина имахме голям успех, много ни харесаха. Не искам да се хваля, но така беше. И след концерта някой от организаторите дойде при мен и каза: „Тук имаме един музикант – Влатко Стефановски, много иска да се запознае с теб.“ Влатко също бе поканен като участник на този фестивал. Ние се насочихме към гримьорната, Влатко беше седнал на стълбите пред вратата и така се запознахме с него. По-късно, през 2000 г., той бе член на групата ни „Балкански коне“. Тя наистина бе с големи имена от Балканите, доби голяма известност и даде начало на много етно проекти в България и наоколо. По-късно бях поканен от Мирослав Тадич и Влатко Стефановски като гост в техния албум „Трета майка“. И така последваха много турнета в този вид – две акустични китари и кавал в страните от бивша Югославия. Към нас по-късно се присъедини и един перкусионист, индиец, от Калифорнийския университет. Също имахме турне в бивша Югославия, много концерти. Понеже Мирослав Тадич дълги години преподава джаз импровизация и етно музика в Калифорнийския университет, отсъстваше от нашия район. И по-често свирихме с Влатко – понякога в негови проекти, понякога в мои, много често и като дуо. И така се организира от Ели Йорданова това турне в САЩ и Канада. Много сме близки, големи приятели и публиката и в България, и в Северна Македония, и в бивша Югославия ни се радва, когато свирим заедно.

Следват две заглавия, които са игра на думи или по-скоро – игра на звуци. Първото от тях е Free Bее, Be Free.

Теодосий Спасов: Да, игра на звуци и на понятия. Да си свободен е основното понятие.
Ели Йорданова: Ние имахме два дни за записите – следобед, по 4-5 часа. Във втория вече всичко беше малко по-спокойно, по-отпуснато. Видя се, че има посока за албума, а тогава има и отваряне. Тази пиеса вече показва удоволствието на тимата да създават това цялото нещо заедно. Играта на звуци и понятия продължи. Наскоро подарих диска на една приятелка, зодия Риби. И тя преименува пиесата: „В Риби, Be Free“. Тади пиеса е много свободна.

А като музика в пиесата?

Теодосий Спасов: Всичко беше много емоционално, спонтанно и се раждаше в движение, което е и голямата стойност на този албум. Много свежо и като диалог между тримата.

Заглавието на следващата пиеса ще оставя на Теодосий Спасов да произнесе и обясни.
Теодосий Спасов: Muffin / Morphine. Идва да подскаже как вкусния мъфин действа обезболяващо.
Музиката в тази пиеса като олицетворение на тази идея за сладостта и омайното?

Теодосий Спасов: Тя тръгна точно по същия начин – напипвайки се един друг емоционално и издигайки се над действителността. И наистина има едно изграждане на отнесеност от всякакви ангажираности в нашия свят тук, изчезвайки надалеч. Тя е картина отгоре, абстрахирана от всички тегоби, които ни сполитат – медийно и по всякакъв друг начин.

Ели Йорданова: По всякакъв друг начин, да. За първи път изслушах албума при пътуване с колата от Торонто до Монреал. Пътят е 6 часа. Музиката много ми помогна. Пиесите са мечтателни, имат ритъм, в тях се съдържа чувството за пробуждане. На всички препоръчвам да го слушат, когато са на път. Музиката тук създава усещане за издигане и лекота.

Достигнахме до последната пиеса – „Чобански салон“.

Теодосий Спасов: Тя е отворен блус, който не е фиксиран в 12-тактова схема. Дори се чуват нашите гласове в началото, как се уточняваме дали свирим 12-тактова схема или не и се уговаряме блусът да е отворен. Но това е една игра на „овчарски блус“ от балканска страна и американски блус от страна на електрическата китара, подкрепени от барабаниста. Един диалог... Както знаем, че във всеки жанр може да присъства блусът. Блусът присъства и в живота ни, навсякъде – и в литературата, и в изобразителното изкуство, и в архитектурата, в театъра. Това е усещане, което или го има, или го няма – като дуендето във фламенкото.

„За албумите от техните създатели“ с албума Unspoken, представен от Теодосий Спасов и Ели Йорданова е по Jazz FM на 12 август от 19 ч. с повторение на 15 август от 14 ч.

Интервюто може да бъде чуто тук 👇

jazzfm.bg/dom/albums/vpechatlenija-ot-pateshestvie-i-sreshti-v-kanada-teodosij-spasov-zapisva-alb...

Източник: JazzFM Sofia, Bulgaria

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov,Theodosii Spassov,Eli Yordanov ...