Press

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons

Интервю / Interview

Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е колкото популярен, толкова и смирен, ненатрапващ присьствието си и
изцяло раздаващ се чрез музиката,
стремящ се да даде от своята енергия и сила на публиката.

Роден е на 4 март 1961 г. в Исперих, но до четиригодишна възраст е живял в близкото село Владимировци.
Неговите родители са работили там, а по-късно се преместили в селото на баща му Белица, Силистренско.
След това живял и в Панагюрските колонии заедно с родителите си.

Спасов е првият, който започва да свири джаз на кавал, а неговите изпълнения са необикновен синтез
между традиционен фолклор, джаз, класическа музика.

Композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Първият българин, част от
семейството на Артистите на
ЮНЕСКО за мир.
Едва ли има човек, който да не разпознава спокойния му напевен глас и трелите на кавала му.

Снощи в зала „Филхармония"
русенци и гостите на града имаха възможност да се насладят на изпълненията на Теодосий Спасов, който беше специален гост на концерт-спектакъла „Музика и светлина".

Ето какво беше любезен той да разкаже на Диана Димитрова за първия концерт от новия творчески сезон на Държавна опера-Русе.

- Помните ли кога за първи път стъпихте на сцената на зала „Филхармония", тогава т.нар. Дом на културата?

- Беше през 83-та година в
знаменитите Джаз срещи на Русе, организирани от Бате Петьо Парчето. Тогава се случваха много интересни програми, а той ни обгрижваше, насърчаваше, радваше ни се.
После всяка година бяхме там... Свирил сьм с „Оркестър Русе" като гост, заедно с Йълдъз Ибрахимова...
Този фестивал ми даде трамплин и успях да се почувствам на висока сцена.
Запознах се с големи музиканти от полската школа, от нашата джаз школа - „Бели, зелени, червени", с Огнян Видев , а нашата студентска група се казваше „Джаз линия". С нея за първи пьт се появихме на русенска сцена -набиращи скорост млади хора, смесващи български фолклор и джаз.
Това бяха наистина знаменити времена. Джаз срещите продължаваха поне до полунощ, а после на сьщото място преливаха в джем сешъни до малките часове.

-За мое щастие, като ученичка в Музикалната гимназия тогава, чудесно помня това време и как се чувствах с Вашата и на колегите Ви музика. А откога не сте свирил с оркестъра на Държавна опера-
Русе?

- Първите ми изяви с Русенска
филхармония бяха през 90-те
години на 20 век под
диригентството на Алипи Найденов.
Няколко концерта имам и с
Владимир Бошнаков, но може би от 8 години не сьм свирил с вашия оркестър.
Радвам се, че отново имам тази възможност.

- Концертът - спектакьл на 4 септември се случва с Вашето специално участие. Ще бъдат изпълнени и Ваши произведения. Какво означава за Вас това събитие и кой Ви покани да участвате в него?

- Маестро Бошнаков ме покани за участие в концерта „Музика и светлина", а по-късно ми се обади и директорът Пламен Бейков. Да си призная, слушал съм музиката от „Звук и светлина" в Търновград
първо като турист. И всеки ме питаше доскоро дали аз не свиря там. Не, там свири Стоян Величков, от когото сьм се учил. Той свиреше във Фолклорния оркестър на БНР
по времето, когато са се правили тези записи. Точно тогава ние бяхме студенти и ходехме да го слушаме и да се учим от него на майсторлък.
Развълнуван съм, че след 40 години това ще бъде премиерата на тази композиция на живо.

- Чувала сьм доста от Вашите произведения. В тях Вие умело вплитате красивия български фолклор. Той ли е голямата Ви любов?

- Аз това сьм учил в Котелското музикално училище и после в
Пловдивската музикална академия, където сме се виждали и с вас като студенти, с това сьм израснал от мальк. Много консервативно настроени слушатели си мислят, че композициите ми са джаз. А това всъщност е моята музика, композирана по мой вкус. Тя включва няколко направления и бих казал измерения - джаз, фолклор и класика. Самобитна е, с други думи.

- Вие сте роден наблизо до Русе, в Исперих. Отново сте на крачка от родното си място сега...

- Винаги имам сантимент, когато се врыщам в този край. Къщата на родителите ми е в село Белица, Тутраканския край. Отбивам се там да запаля свещичка в тяхна памет...

- Винаги говорите на публиката спокойно, с много любов и с едно тънко чувство за хумор. Къде са
корените на този Ваш позитивизъм?

- Може би го нося от моите родители. Баща ми беше голям ентусиаст по отношение на изкуството. Той беше завършил
школа за самодейни театрални режисьори и беше направил на село театрална трупа. Беше поканил в нея талантливи интелектуалци от селото и те се справяха чудесно. Дори имаше награди този театрален състав. Той беше част от читалище „Христо Ботев" в село Белица. Братовчед ми беше художник на декорите, а майка ми беше актриса. Края на 60-те, 70-те
години поставяха пиеси, които печелеха призове на театрални прегледи в Силистра и Тутракан.
Помня още, че баща ми, който беше секретар на читалището, създаде и детска музикална школа за народни инструменти, където аз започнах да свиря на кавал. Той пееше прекрасно, затова и аз сега понякога пея на сцената, когато почувствам, че имам потребност да го направя. А от майка ми, която беше детска учителка, съм научил първите си детски песнички. Ние винаги носим родителите и предците си в нашите гени и не бива да ги забравяме и да ги почитаме.

- Напълно сьм съгласна с Вас. А чувствате ли след толкова десетилетия кавала като продължение на тялото си или може би дори като част от него?

- Толкова много години съм свирил, че наистина сьм се сраснал с инструмента си. Дори, ако не сьм с кавал, хората си ме представят с него. Ако не сте чували, кавалът гони дявола (смее се). Свиря с много добри инструменти на двама майстори.
Единият е дело на Жечко Маринов от Стралджа, Ямболско, а другия - на Енчо Пашов от Пловдив.

- Какво е за Вас кавалът?

- Кавалът за мен е свобода, мечтание и моят далекоглед към света!

1 септември 2025
“Утро”

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov
...

5
Интервю / Interview 

Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е колкото популярен, толкова и смирен, ненатрапващ присьствието си и
изцяло раздаващ се чрез музиката,
стремящ се да даде от своята енергия и сила на публиката. 

Роден е на 4 март 1961 г. в Исперих, но до четиригодишна възраст е живял в близкото село Владимировци.
Неговите родители са работили там, а по-късно се преместили в селото на баща му Белица, Силистренско.
След това живял и в Панагюрските колонии заедно с родителите си.

Спасов е првият, който започва да свири джаз на кавал, а неговите изпълнения са необикновен синтез
между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. 

Композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Първият българин, част от
семейството на Артистите на
ЮНЕСКО за мир. 
Едва ли има човек, който да не разпознава спокойния му напевен глас и трелите на кавала му.

Снощи в зала „Филхармония
русенци и гостите на града имаха възможност да се насладят на изпълненията на Теодосий Спасов, който беше специален гост на концерт-спектакъла „Музика и светлина.

Ето какво беше любезен той да разкаже на Диана Димитрова за първия концерт от новия творчески сезон на Държавна опера-Русе.

- Помните ли кога за първи път стъпихте на сцената на зала „Филхармония, тогава т.нар. Дом на културата?

- Беше през 83-та година в
знаменитите Джаз срещи на Русе, организирани от Бате Петьо Парчето. Тогава се случваха много интересни програми, а той ни обгрижваше, насърчаваше, радваше ни се. 
После всяка година бяхме там... Свирил сьм с „Оркестър Русе като гост, заедно с Йълдъз Ибрахимова...
Този фестивал ми даде трамплин и успях да се почувствам на висока сцена. 
Запознах се с големи музиканти от полската школа, от нашата джаз школа - „Бели, зелени, червени, с Огнян Видев , а нашата студентска група се казваше  „Джаз линия. С нея за първи пьт се появихме на русенска сцена -набиращи скорост млади хора, смесващи български фолклор и джаз. 
Това бяха наистина знаменити времена. Джаз срещите продължаваха поне до полунощ, а после на сьщото място преливаха в джем сешъни до малките часове.

-За мое щастие, като ученичка в Музикалната гимназия тогава, чудесно помня това време и как се чувствах с Вашата и на колегите Ви музика. А откога не сте свирил с оркестъра на Държавна опера-
Русе?

- Първите ми изяви с Русенска
филхармония бяха през 90-те
години на 20 век под
диригентството на Алипи Найденов.
Няколко концерта имам и с
Владимир Бошнаков, но може би от 8 години не сьм свирил с вашия оркестър.
Радвам се, че отново имам тази възможност.

- Концертът - спектакьл на 4 септември се случва с Вашето специално участие. Ще бъдат изпълнени и Ваши произведения. Какво означава за Вас това събитие и кой Ви покани да участвате в него?

- Маестро Бошнаков ме покани за участие в концерта „Музика и светлина, а по-късно ми се обади и директорът Пламен Бейков. Да си призная, слушал съм музиката от „Звук и светлина в Търновград
първо като турист. И всеки ме питаше доскоро дали аз не свиря там. Не, там свири Стоян Величков, от когото сьм се учил. Той свиреше във Фолклорния оркестър на БНР
по времето, когато са се правили тези записи. Точно тогава ние бяхме студенти и ходехме да го слушаме и да се учим от него на майсторлък.
Развълнуван съм, че след 40 години това ще бъде премиерата на тази композиция на живо.

- Чувала сьм доста от Вашите произведения. В тях Вие умело вплитате красивия български фолклор. Той ли е голямата Ви любов?

- Аз това сьм учил в Котелското музикално училище и после в
Пловдивската музикална академия, където сме се виждали и с вас като студенти, с това сьм израснал от мальк. Много консервативно настроени слушатели си мислят, че композициите ми са джаз. А това всъщност е моята музика, композирана по мой вкус. Тя включва няколко направления и бих казал измерения - джаз, фолклор и класика. Самобитна е, с други думи.

-   Вие сте роден наблизо до Русе, в Исперих. Отново сте на крачка от родното си място сега...

-   Винаги имам сантимент, когато се врыщам в този край. Къщата на родителите ми е в село Белица, Тутраканския край. Отбивам се там да запаля свещичка в тяхна памет...

- Винаги говорите на публиката спокойно, с много любов и с едно тънко чувство за хумор. Къде са
корените на този Ваш позитивизъм?

- Може би го нося от моите родители. Баща ми беше голям ентусиаст по отношение на изкуството. Той беше завършил
школа за самодейни театрални режисьори и беше направил на село театрална трупа. Беше поканил в нея талантливи интелектуалци от селото и те се справяха чудесно. Дори имаше награди този театрален състав. Той беше част от читалище „Христо Ботев в село Белица. Братовчед ми беше художник на декорите, а майка ми беше актриса. Края на 60-те, 70-те
години поставяха пиеси, които печелеха призове на театрални прегледи в Силистра и Тутракан.
Помня още, че баща ми, който беше секретар на читалището, създаде и детска музикална школа за народни инструменти, където аз започнах да свиря на кавал. Той пееше прекрасно, затова и аз сега понякога пея на сцената, когато почувствам, че имам потребност да го направя. А от майка ми, която беше детска учителка, съм научил първите си детски песнички. Ние винаги носим родителите и предците си в нашите гени и не бива да ги забравяме и да ги почитаме.

- Напълно сьм съгласна с Вас. А чувствате ли след толкова десетилетия кавала като продължение на тялото си или може би дори като част от него?

- Толкова много години съм свирил, че наистина сьм се сраснал с инструмента си. Дори, ако не сьм с кавал, хората си ме представят с него. Ако не сте чували, кавалът гони дявола (смее се). Свиря с много добри инструменти на двама майстори.
Единият е дело на Жечко Маринов от Стралджа, Ямболско, а другия - на Енчо Пашов от Пловдив.

-   Какво е за Вас кавалът?

-   Кавалът за мен е свобода, мечтание и моят далекоглед към света!

1 септември 2025
“Утро”

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

63 CommentairesCommenter sur Facebook

Интервю / Interview

Теодосий Спасов Фолк квинтет закрива "Лято в Стария град"

“Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години, а публиката е музикална и добре образована по отношение на джаз, класика и фолклор…”, казва музикантът.

Второто издание на „Лято в Стария град“ е към своя край – закриването на фестивала предстои на 3 септември от 20 ч. пред Градската художествена галерия в архитектурния резерват с концерт на Теодосий Спасов фолк квинтет. Музикантът е първият, който дава нов прочит на традиционния фоклорен инструмент кавал и започва да свири джаз. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли.

Носител на много отличия и награди: на Международната академия за изкуства в Париж (1996 г.), “Музикант на годината” (1997 и 2002), Статуетката на Аполон Токсофорос (2001). Награда за филмова музика на Националния филмов център (2007). Наградата за принос в Българската култура "Добри Чинтулов" (2009). Най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век” (2011); "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (2013); "Златно перо" (2014), "Доктор Хонорис Кауза" на АМТИИ Пловдив (2014); "Артист на ЮНЕСКО за мир" (2015), "Кристална лира" за цялостна дейност и за фестивала" Жълтите павета" на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ (2025).
Има издадени над 30 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.

През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
През трите месеца на лятото оргазнизаторите на фестивала "Лято в Стария град" - Агенция „Антракт“, зарадваха пловдивчани и гости на града с пъстра и богата програма от турове, събития за деца, концерти, изложби и уъркшопове.
Финалът предстои идната седмица в обновеното пространство на Градската художествена галерия на ул. „Съборна“ №14А, което ще бъде изпълнено с много джаз, фолклор и класика с изпълненията на Теодосий Спасов – кавал, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – тъпан и Християн Цветков – китара.
В специално интервю за TrafficNews световноизвестният музикант разказва за пътя към сцената, експертиментите и срещите, които променят живота.

- Г-н Спасов, Вие сте известен с това, че пренасяте народната музика в нови измерения, смесвайки я с джаз и класика. Какво Ви вдъхнови да започнете този музикален експеримент?

- Когато бях студент в Пловдив от 1982 до 1986 г., имах възможност да се срещам с много музиканти от различни жанрове. Преди това завърших Музикалното училище в Котел, специалност "Народна музика", а след това продължих обучението си в Пловдив, където започнах да се запознавам с класическа, поп и джаз музика. Там се срещнах с Дарин Бърнев, който експериментираше с комбинация от фолклор и джаз. За първи път изсвирих негови композиции, които бързо станаха популярни. Той много се радваше, защото преди да ме срещне, е опитвал с други музиканти, но не се е получавало. Записахме композициите „Хоро с кавал“ и „Бърнево хоро“ в Радио Пловдив, които по-късно звучаха и в националния ефир. После свирих с Веселин Койчев и Дочо Панов, с които създадохме първоначално трио, а по-късно към него се присъединиха Радул Начков и Йълдъз Ибрахимова – нашата джаз певица. Започнахме да свирим стил, смесващ фолклор, джаз и фолк. Много бързо станахме популярни и свирихме на турнета в страната и чужбина, включително на джаз фестивали. По-късно създадох и свои композиции, включени в първия ми албум, “Дълъг път” издаден съвместно с композитора и диригент Стефан Мутафчиев. Последва албумът ми „Пясъчното момиче“ с по-ясен джазов и класически почерк, а през 1990 г. излезе съвместният ми албум с Милчо Левиев.

- Кавалът е традиционен инструмент с дълбоки корени в българската култура. Как успявате да му придадете толкова съвременен и световен звук?

- Това става с време, работа и много анализи, слушане и учене от световни музикални образци. Човек създава звуков образ в съзнанието си, който следва и налага като естетика, възпитавайки и публиката.

- Работили сте с музиканти от различни жанрове и държави. Кое сътрудничество Ви е оставило най-силен спомен и защо?

- Работата ми с Веселин Николов, отделно и с Веселин Койчев и Дочо Панов, беше много важна за мен – те бяха прекрасно китарно дуо, с което научихме и показахме много неща. Вдъхновяващ бе и Людмил Георгиев, а срещата ми с Милчо Левиев беше съдбовна. Имам и много близки връзки със световноизвестния Трилок Гурту, който свири в международната група „Глимпс“. Свирил съм и с други формации и в международни турнета, включително в Щатите.

- В състава на квинтета Ви има музиканти с впечатляващи биографии. Как подбирате хората, с които работите?

- Това се случва естествено. Познавам музикантите от фолклорния квинтет от деца. С времето се намерихме, харесахме се и правим заедно музика, която поднасяме на публиката. Те имат отношение и обичат моите експерименти. Често ме питат как ги откривам, а аз казвам, че те сами идват при мен.

- Вие сте първият музикант, който свири джаз на кавал. Как реагираха публиката и колегите ви, когато започнахте ?

- Публиката ме прие много добре. Музикантите и специалистите бяха по-остри – традиционалистите казваха, че развалям народната музика, а консервативните джазмени твърдяха, че това не е джаз и ще изчезне бързо. Но аз не им обръщах внимание и продължавах да свиря по интуиция и с опиране на световни джазови и класически образци.

- Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете предвид реакциите на колегите?

- Получавах заплашителни писма, но бях млад и обичах музиката. Не обръщах внимание на заплахи и мнения. Следвах удоволствието от музиката и съприкосновението със сродни души.

- Какво е усещането да свирите на сцената в Пловдив?

- Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години. Почитам пловдивската публика, която е музикална и добре образована по отношение на джаз, класика и фолклор. Това време ми даде голям потенциал и много възможности.

- Ще има ли нови пиеси или специално подготвени аранжименти за концерта в Пловдив?

- Да, ще има нови композиции. Всеки музикант получава темата и ноти, подготвя се и на звуковата проба пробваме новите пиеси, които след това остават в репертоара. Можем да свирим дълго време с богат репертоар.

- Как се различава българската публика от тази в чужбина?

- Българската публика разбира добре какво правя, защото кавалът е наш национален инструмент. Чуждата публика го приема като екзотика и се радва на музиката, но не винаги разбира специфичния й контекст. Харесвам най-много българската публика.

- Кои са темите и емоциите, които най-силно целите да предадете на слушателите?

- Във всяка пиеса има естетическа провокация по отношение на форма, хармония, ритъм и техниката на изпълнение. Нашата група включва национални фолклорни инструменти – кавал, гадулка, гайда, тъпан и китара вместо тамбура. Това провокира и професионалисти, и меломани, като дава кураж на млади музиканти да свирят в този стил. За публиката нашата музика е удоволствие и радост.

Фестивалът "Лято в Стария град" се оргазнизира от Агенция "Антракт" с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града за 2025 година.

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov
...

2
Интервю / Interview 

Теодосий Спасов Фолк квинтет закрива Лято в Стария град

“Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години, а публиката е музикална и добре образована по отношение на джаз, класика и фолклор…”, казва музикантът.

Второто издание на „Лято в Стария град“ е към своя край – закриването на фестивала предстои на 3 септември от 20 ч. пред Градската художествена галерия в архитектурния резерват с концерт на Теодосий Спасов фолк квинтет. Музикантът е първият, който дава нов прочит на традиционния фоклорен инструмент кавал и започва да свири джаз. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. 

Носител на много отличия и награди: на Международната академия за изкуства в Париж (1996 г.), “Музикант на годината” (1997 и 2002), Статуетката на Аполон Токсофорос (2001). Награда за филмова музика на Националния филмов център (2007). Наградата за принос в Българската култура Добри Чинтулов (2009). Най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век” (2011); Св. Св. Кирил и Методий огърлие (2013); Златно перо (2014), Доктор Хонорис Кауза на АМТИИ Пловдив (2014); Артист на ЮНЕСКО за мир (2015), Кристална лира за цялостна дейност и за фестивала Жълтите павета на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ (2025). 
Има издадени над 30 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.

През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
През трите месеца на лятото оргазнизаторите на фестивала Лято в Стария град - Агенция „Антракт“,  зарадваха пловдивчани и гости на града с пъстра и богата програма от турове, събития за деца, концерти, изложби и уъркшопове.
Финалът предстои идната седмица в обновеното пространство на Градската художествена галерия на ул. „Съборна“ №14А, което ще бъде изпълнено с много джаз, фолклор и класика с изпълненията на Теодосий Спасов – кавал, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – тъпан и Християн Цветков – китара.
В специално интервю за TrafficNews световноизвестният музикант разказва за пътя към сцената, експертиментите и срещите, които променят живота. 

- Г-н Спасов, Вие сте известен с това, че пренасяте народната музика в нови измерения, смесвайки я с джаз и класика. Какво Ви вдъхнови да започнете този музикален експеримент?

- Когато бях студент в Пловдив от 1982 до 1986 г., имах възможност да се срещам с много музиканти от различни жанрове. Преди това завърших Музикалното училище в Котел, специалност Народна музика, а след това продължих обучението си в Пловдив, където започнах да се запознавам с класическа, поп и джаз музика. Там се срещнах с Дарин Бърнев, който експериментираше с комбинация от фолклор и джаз. За първи път изсвирих негови композиции, които бързо станаха популярни. Той много се радваше, защото преди да ме срещне, е опитвал с други музиканти, но не се е получавало. Записахме композициите „Хоро с кавал“ и „Бърнево хоро“ в Радио Пловдив, които по-късно звучаха и в националния ефир. После свирих с Веселин Койчев и Дочо Панов, с които създадохме първоначално трио, а по-късно към него се присъединиха Радул Начков и Йълдъз Ибрахимова – нашата джаз певица. Започнахме да свирим стил, смесващ фолклор, джаз и фолк. Много бързо станахме популярни и свирихме на турнета в страната и чужбина, включително на джаз фестивали. По-късно създадох и свои композиции, включени в първия ми албум, “Дълъг път” издаден съвместно с композитора и диригент Стефан Мутафчиев. Последва албумът ми „Пясъчното момиче“ с по-ясен джазов и класически почерк, а през 1990 г. излезе съвместният ми албум с Милчо Левиев.

- Кавалът е традиционен инструмент с дълбоки корени в българската култура. Как успявате да му придадете толкова съвременен и световен звук?

- Това става с време, работа и много анализи, слушане и учене от световни музикални образци. Човек създава звуков образ в съзнанието си, който следва и налага като естетика, възпитавайки и публиката.

- Работили сте с музиканти от различни жанрове и държави. Кое сътрудничество Ви е оставило най-силен спомен и защо?

- Работата ми с Веселин Николов, отделно и с Веселин Койчев и Дочо Панов, беше много важна за мен – те бяха прекрасно китарно дуо, с което научихме и показахме много неща. Вдъхновяващ бе и Людмил Георгиев, а срещата ми с Милчо Левиев беше съдбовна. Имам и много близки връзки със световноизвестния Трилок Гурту, който свири в международната група „Глимпс“. Свирил съм и с други формации и в международни турнета, включително в Щатите.

- В състава на квинтета Ви има музиканти с впечатляващи биографии. Как подбирате хората, с които работите?

- Това се случва естествено. Познавам музикантите от фолклорния квинтет от деца. С времето се намерихме, харесахме се и правим заедно музика, която поднасяме на публиката. Те имат отношение и обичат моите експерименти. Често ме питат как ги откривам, а аз казвам, че те сами идват при мен.

- Вие сте първият музикант, който свири джаз на кавал. Как реагираха публиката и колегите ви, когато започнахте ?

- Публиката ме прие много добре. Музикантите и специалистите бяха по-остри – традиционалистите казваха, че развалям народната музика, а консервативните джазмени твърдяха, че това не е джаз и ще изчезне бързо. Но аз не им обръщах внимание и продължавах да свиря по интуиция и с опиране на световни джазови и класически образци.

- Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете предвид реакциите на колегите?

- Получавах заплашителни писма, но бях млад и обичах музиката. Не обръщах внимание на заплахи и мнения. Следвах удоволствието от музиката и съприкосновението със сродни души.

- Какво е усещането да свирите на сцената в Пловдив?

- Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години. Почитам пловдивската публика, която е музикална и добре образована по отношение на джаз, класика и фолклор. Това време ми даде голям потенциал и много възможности.

- Ще има ли нови пиеси или специално подготвени аранжименти за концерта в Пловдив?

- Да, ще има нови композиции. Всеки музикант получава темата и ноти, подготвя се и на звуковата проба пробваме новите пиеси, които след това остават в репертоара. Можем да свирим дълго време с богат репертоар.

- Как се различава българската публика от тази в чужбина?

- Българската публика разбира добре какво правя, защото кавалът е наш национален инструмент. Чуждата публика го приема като екзотика и се радва на музиката, но не винаги разбира специфичния й контекст. Харесвам най-много българската публика.

- Кои са темите и емоциите, които най-силно целите да предадете на слушателите?

- Във всяка пиеса има естетическа провокация по отношение на форма, хармония, ритъм и техниката на изпълнение. Нашата група включва национални фолклорни инструменти – кавал, гадулка, гайда, тъпан и китара вместо тамбура. Това провокира и професионалисти, и меломани, като дава кураж на млади музиканти да свирят в този стил. За публиката нашата музика е удоволствие и радост.

Фестивалът Лято в Стария град се оргазнизира от Агенция Антракт с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града за 2025 година.

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii SpassovImage attachment

11 CommentairesCommenter sur Facebook

Charger plus