Archives vidéo

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
Theo, Dimi, Kosta - Two Days Ago In Thessaloniki at Soul Club ❤️ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theo, Dimi, Kosta

Two Days Ago In Thessaloniki at Soul Club ❤️ ...

Утре в Дсмасцена❗️ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov,Hilda Kazasyan,Vassil Petrov,Jivko Petrov,Borislav Yosifov Photography,Плевенска Филхармония

Утре в Дсмасцена❗️ Theodosii Sp...

Theodosii Spassov Trio in Amsterdam 1997 - Theodosii Spassov Trio in Amsterdam 1997 Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov Trio in Amsterdam 1997

Theodosii Spassov Trio in Amsterdam 1997 Theodosi...

Цялото премиерно изпълнение на "Звук и светлина" във Велико Търново ❤ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Държавна опера - Русе / State Opera Ruse,Theodosii Spassov #звукисветлина #ВеликоТърново

Цялото премиерно изпълнени...

Теодосий Спасов соло - Откъс от Пловдив❤️ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Теодосий Спасов соло

Откъс от Пловдив❤️ Theodosii Sp...

Звук и светлина. Репортаж по Нова телевизия - “Звук и светлина” от Велико Търново. Репортаж по Нова телевизия ❤️ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Звук и светлина. Репортаж по Нова телевизия

“Звук и светлина” от Велик...

Theodosii Spassov with Ruse Opera - От вчера в Русе ❤️ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov with Ruse Opera

От вчера в Русе ❤️ Theodosii Spas...

Теодосий Спасов Фолк Квинтет - Утре 3 септември 2025, 20:00❗️ Теодосий Спасов Фолк Квинтет Пловдив, Стария град ГРАДСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ УЛ. СБОРНА 14 Вход свободен. Theodosii Spassov,Peyo Peev,Teodosii Spasov,,Theodosii Spassov

Теодосий Спасов Фолк Квинтет

Утре 3 септември 2025, 20:00❗️ �...

Theodosii Spassov Folk Quintet - 3 септември 2025, 20:00 Пловдив, Стария град Градска художествена галерия Ул. Съборна 14 Вход свободен. Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov Folk Quintet

3 септември 2025, 20:00 Пловдив, ...

Theodosii Spassov Jazz Quartet - Теодосий Спасов Джаз Квартет “ Четири котки и една луна” От концерт в Борисовата градина, София 30 юли 2025 Theodosii Spassov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov Jazz Quartet

Теодосий Спасов Джаз Кварт�...

Theodosii Spassov @ Razgrad Philharmonic Orchestra - ‼️ П Р Е М И Е Р А ‼️ 17.09.- 19.00 ч. гр.СИЛИСТРА , общинска зала 18.09.- 18.30ч.в гр.ДУЛОВО , НЧ " Н.Й.Вапцаров" РАЗГРАДСКА ФИЛХАРМОНИЯ ПРЕДСТАВЯ"КОНЦЕРТ - АВТОРСКА ВЕЧЕР "НА ТЕОДОСИЙ СПАСОВ ДИРИГЕНТ И ВОДЕЩ : ДЕЯН ПАВЛОВЗА ИНФОРМАЦИЯ И БИЛЕТИ : тел.0878498549 О Ч А К В А М Е В И ! Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov @ Razgrad Philharmonic Orchestra

‼️ П Р Е М И Е Р А ‼️ 17.09.- 19....

Теодосий Спасов Фолк Квинтет - ТЕОДОСИЙ СПАСОВ ФОЛК КВИНТЕТ 3 септември 2025, 20:00 ч ПЛОВДИВ ❗️ Пространството пред Градската Художествена Галерия УЛ. СБОРНА 14 • СТАРИЯ ГРАД Theodosii Spassov,Peyo Peev,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Теодосий Спасов Фолк Квинтет

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ ФОЛК КВИНТ�...

Theodosii Spassov No Keys Trio - От вчера в Хисаря ❤️ Theodosii Spassov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Theodosii Spassov,Teodosii Spasov

Theodosii Spassov No Keys Trio

От вчера в Хисаря ❤️ Theodosii ...

Theodosii Spassov No Keys Trio - Днес в Хисаря❗️ Теодосий Спасов Безклавишно трио 📌22 август 2025 📌Летен театър Хисаря 🕗22:00 часа Вход свободен Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Theodosii Spassov #hisarya #jazz #music #теодосийспасов

Theodosii Spassov No Keys Trio

Днес в Хисаря❗️ Теодосий �...

Theodosii Spassov No Keys Trio - Утре в Хисаря❗️ Theodosii Spassov Безклавишно трио За необятните простори и необятността на душата Ще ги чуете, усетите и потопите в тях на 22 август, в първата вечер на Хисаря Джаз. 📌22 август 📌Летен театър Хисаря 🕗22:00 часа Вход свободен Theodosii Spassov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov No Keys Trio

Утре в Хисаря❗️ Theodosii Spassov ...

Theodosii Spassov & Yldiz Ibrahimova_Jazz Line - Следобедно, неделно и весело ❗️😅 Теодосий Спасов и Йълдъз Ибрахимова на концерт в Пловдив. Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov #jazz

Theodosii Spassov & Yldiz Ibrahimova_Jazz Line

Следобедно, неделно и весел...

Theodosii Spassov _Neda voda nalivala - Да помага Божията майка на вас и вашите семейства! Честит празник! ❤️✨ Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Peyo Peev,Theodosii Spassov

Theodosii Spassov _Neda voda nalivala

Да помага Божията майка на �...

Честит Юбилей Боре! - Честит Юбилей на нашия велик поет Борис Христов! ❤️🍷🍀🎶 И един прекрасен текст за него, написан през 1978 година от неговата състудентка Надежда Стамболиева: Борето Христов навърши 80! СТРАНИЦИ ОТ СТАРИЯ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ БЕЛЕЖНИК БОРИС ХРИСТОВ - ПОСЛУШНИК В ХРАМА НА ИЗКУСТВОТО Вероятно случайно, сред книгите, оцелели при поредното ми местене преди няколко години, сложени в един огромен черен пластмасов чувал, с каквито пренасяхме багажа в сегашното ми обиталище, по чудо открих книжка, озаглавена „Този свят е и мой“ на издателство Народна младеж, издадена през 1978 г. Вероятно излязла преди пореден комсомолски конгрес. Като казвам по чудо, имам основание - най-младите хора в къщата ми се освободиха от миналото преди Десети ноември 1989-а, разчиствайки най-напред книги на партийни издания и водещи обществени организациия, издадени преди тази дата. Така изчезнаха немалко мои публикации - документално-художествени разкази за творци и дейци, оставили стойностни следи в изграждането на онова общество, от което мнозина се отрекоха. Та в тази книжка на Народна младеж открих свой очерк - материал, или просто текст, първия публикуван за поета Борис Христов, за когото никой не бе нито писал, нито пък споменавал публично дотогава. Препрочетох го и реших, че не е зле да го пусна на хората днес, пък да видим какво ще стане! И понеже нямам вестник - трибуна, го постнах в профила си във фейсбук, който след това закриха! Прощавай, Боре, не знам как ще погледнеш на това, но отдавна загубихме връзка, та да те попитам! ............... ... Той е от хората, с които човек се чувства добре. Готов и способен да даде крила на унилия, с блага дума на болния да развърже душата, последния залък да сподели с непознатия и радостта му да преживее, на падналия ръка да протегне, а на подлеца да обяви война.Той е естествен. И именно в тази естественост е чисто човешкото му обаяние. Там е и силата на неговата, на Борис Христов, поезия. Той не е на възрастта на улегналите, спокойни и добродушни мъже. Нито пък е от такова тесто замесен. Волен скиталец и неволно поет – той е творец по нагласа, по интуиция, по характер и по съдба. Откакто се помни, дири една истина, вечната истина за човека. И в стремежа да я достигне, се люшка между шума на града и пазвите на провинциалното ехо. Бърза по бялата магистрала, да хване отблизо в ръцете си, горещ още, пулса на този живот, но едва докоснал го с пръсти, разочарован, хуква назад – през баирите, през горите и през селцата, броди из тях до премала, гледа, докосва, усеща. И тъй, додето нозете открият тайната козя пътека, додето тя го извежда до праг посивял, зеленясал, на някой самотен човечец, или до изворчето, в което дечурлигата се оглеждат, или до някой прозорец открехнат... И тъй, докато стигне един ден на брега на морето, а животът е хей там, на палубата на кораба, там всичко е празнично, звъни, свири музика, светлините и сенките са ярко контрастни... Там, на кораба, брегът щедро предлага все нови и нови пристанища... И една нощ решава, качва се. Но – празникът се оказва делник на скуката, там мъжете ухажват, а жените суетничат, а той бърза да слезе, сам, в каютата, дълго да дири през илюминатора очертанията на бряг... Приближава брегът, животът е сочен и пъстър там, долу при къщите, по улиците, при хората... продавачи... сутеньори... И бърза назад, да се върне –там при хълмовете, реката, у дома – там при детството... И после всичко започва пак отначало... Преди тринайсет години -десетилетия вече- този човек се яви в аудиториите на Търново – момче от Перник, с излиняло палто и скитали дълго обуща и с онази усмивка, която те кара да го наричаш неволно „приятелю“ . Жребият му бе отредил суровата съдба на сирак, но тъкмо нейните горчиви уроци го бяха направили жизнен, деен и силен. Този син на миньор, израсъл между корави мъже, без ласка, в лишения и несгоди, бе наш връстник - отдавна ни беше надрасъл. Двайсетгодишен, бе вече оформен поет и личност, определена категорично. Едно изтерзано, изстрадано детство бе откърмило в него пиетета към Майката, към Човека и към Природата. На тях посвещаваше стихове, които импровизираше леко, спонтанно, ей така, между другото – докато чакаме някого или разговаряме, или случайно докосвайки струните на китарата. Запазила съм бележник с наброски – трохи от богата трапеза, които може да е забравил отдавна. Една нахвърляна „Пролетна молитва“: Земя, ти сока възправи на болното дърво... Костилка младост му прати по храста, който го настига... И нека вятърът издигне главата му приведена на топлия си нож...“ Пишеше стихове, не ги печатаха. Сладостта беше в онова истинско творчество, което разкрепостява и разтоварва от напрежението, от гъмжилото на мисли и състояния, което чисти, освобождава от мъчителната тръпка на сдържана дълго емоционална стихия. Творческият процес бе неговият катарзис - също тъй жизнено нужен, както смехът и плачът на детето. Да създава добра поезия бе просто негово качество. Пишеше, скромно, непретенциозно, тъй както един „послушник неподстриган помита пода в храма на изкуството“. Трудно беше да обясним вътрешния кипеж у този човек, докато един ден не научихме кое-що от други за него. Патилата си той разказваше с много хумор и будеше смях и всяка несгода, дори най- жестоката, добиваше в разказа му характер на весела случка, фриволно поднесена, тъй картинна, че се помнеше после години наред. Бяхме разбрали, че като дете е работил. Дойде в Търново негов приятел от детството, не му запомних името, те неговите приятели нямаха брой, и заразказва: - БорЕ- казваше - работеше от осемгодишен, всяко лято и всяко свободно време кога не е на училище. Веднъж се цанихме при един частник с него, да му работим по осем часа на ден, тухли да правим и за тях вечер да ни плаща по лев и половина. Добре, ама той ни караше да му работим от шест сутрин, та вечерта до осем, смятай ги колко часа са – четиринадесет! Една сутрин БорЕ донесе будилник, върза го с конец на върбата, нави го докрай – да звъни в два, кога свършват осемте часа. Стана два, като звънна тоя ми ти будилник, млъкване няма, чорбаджията търчи: „Кое магаре, вика, стори тая мизерия?“ АБорЕ стъпва напред, гледа го право в очите и казва:“ Аз го донесох, да знаеш кога свършват тия осем часа.“ „Ти ли ще ме учиш на акъл , бе, магаре с магаре, марш оттук, очите ти да не виждам!“ – ревна оня дебелият, грабна будилника и го запрати. А вечерта БорЕ събра всички ни, бутнахме тухлите и до една ги счупихме. И се започна една война с тоя човек, не е за разправяне! Накрай чорбаджията не издържа и предаде фронта. Викнал майка му и й казал: „Тъй и тъй, Ирина, кажи там на твоя хубостник, нека дойде, и ония бандити да викне, ще им платя всичко, и будилника ще оправя, само нека тухлите ми оставят на мира...“ Че беше бунтар и неправдите не можеше да понася, го знаехме всички. Но не реагираше никога прибързано, гневно и остро, а достойно и убедително. Човека той уважаваше, ако съдеше погрешната му постъпка, правеше го, оставайки справедлив и лоялен към другите негови качества. По-късно срещнахме майка му и по-възрастния му брат Лазар. И Ирина, майката на Борис, разказваше неохотно за младостта си и за онова нерадостно детство на синовете си. Спомените й звучаха като притчи за доброто и злото, в които се месеха чудеса и гадания,но въпреки това си оставаха чистосърдечен разказ за неизмислени люде и случили се отдавна неща. (По странен начин те влизаха в стиховете на Борис, облагородявайки неговото без друго свежо образно мислене.) В сиромашко гнездо Ирина и Кирил народили деца - две момичета, две момчета, в средата на август четиридесет и пета дошъл на света Борис, най-малкият. На седмата брачна година в мината станало срутване. Кирил бил долу. Триста вагонетки скали, пръст и въглища изхвърлили и три дни Кирил викал невестата и децата си. Накрая докарали в къщи затворен ковчег. В същото време един подир друг изникнали още два гроба- на дъщеричките... Ирина, млада вдовица без младост ,тръгнала да работи. В зори - с мъжете към мината, после- в гората, дърва да сече, след това- до тъмно на нивата. И така до деня, в който дошли в голия Крапец коли– нали селото щяло да стане дъно на язовир, - натоварили чергите и децата и ги довели в града. Останал край селото само гробът на бащата... Ирина станала кранистка в завод „Ленин“, двайсет години все там работила. Лазар бил ученик, Борис скитал на воля край Струма с дечурлигата. С комат хляб и стрък лук израсъл - живо дете, жадно за изненадите на всеки нов ден. Осемгодишен станал аргатин, пасял коне в близкото село, единадесетгодишен вече работел –при майка си. Идело ли време да чистят пещите от нагара, по-подходящ от него нямало- бил дребен и пъргав. Работел с третата смяна. Хей, работническа класа, поднасяли го децата, но сутрин като ритали топка в махалата, бягали далеч от неговите прозорци – да не му пречат да се наспи... После дошло време да хареса тромпета. Скъп бил толкова, колкото лъскав. Но майката все пак го купила. Петнадесетгодишен, Борис вече свирел в оркестъра на ресторанта. Козирката му била винаги счупена – онези, дето не се разделят с чашката, все му нахлупвали с лапа шапката до очите: „Свири, даскале,нещо за душата...“ Свирел в града, по курорти, в селата... Спечеленото мушвал вечер в ръката на майка си.Тъкмо тогава написал първото стихотворение, после листът изчезнал... Матура, казарма и – отново в Перник. Редактор в многотиражка. А после го приели в Търновския университет, специалност българска филология. През цялото следване Борис беше редактор на студентския вестник. Дипломира се, върна се в Перник, стана учител на работници в един вечерен техникум. От седемдесет и четвърта година е редактор на столично списание. Единадесет години след онова първо стихотворение не бе публикувал нито ред. Едва през 1974 година за пръв път бе представен като автор на цикъл стихове в „Пламък“.Следващата година появата му в сборника „Трима млади поети“ бе оценена като изненадващо много добра.“Вечерен тромпет“, неговата първа самостоятелна книга, се появи по книжарниците през 1977 година и веднага изчезна. Затова нека не укоряваме тези, чийто посредник в познанството с Борис Христов е единствено „Вечерен тропет“, за възторжените овации, с които посрещат кажи-речи всяка негова строфа. Те имат право. Той се появи - отдавна очакван, но тъй неочаквано ярък, очертаващ се дръзко и рязко на небосклон, осеян с много звезди, всяка от които заредена с амбиция за вечност... Нека не укоряваме и онези, които след прощъпулника му по страниците на литературни издания му предрекоха мимолетната слава на пришълец, на автор на днешния шлагер... Малко ли дебюти са лъгали? И ако има нещо, което да добавя към всичко останало, то не е пожелание за добър час. То е моята, то е нашата вяра в справедливия му честен път, по който отдавна е тръгнал. НАДЕЖДА СТАМБОЛИЕВА Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov #поезия #борисхристов

Честит Юбилей Боре!

Честит Юбилей на нашия вели...

Charger plus

Меню