Днес в Хисаря❗️

Теодосий Спасов Безклавишно трио

📌22 август 2025

📌Летен театър Хисаря

🕗22:00 часа

Вход свободен

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Theodosii Spassov #hisarya #jazz #music #теодосийспасов ...

Утре в Хисаря❗️

Theodosii Spassov Безклавишно трио

За необятните простори и необятността на душата

Ще ги чуете, усетите и потопите в тях на 22 август, в първата вечер на Хисаря Джаз.

📌22 август

📌Летен театър Хисаря

🕗22:00 часа

Вход свободен

Theodosii Spassov,Nacho Gospodinov Gospodinov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov ...

Следобедно, неделно и весело ❗️😅

Теодосий Спасов и Йълдъз Ибрахимова на концерт в Пловдив.

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov #jazz ...

Да помага Божията майка на вас и вашите семейства!

Честит празник! ❤️✨

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Peyo Peev,Theodosii Spassov ...

Честит Юбилей на нашия велик поет Борис Христов!

❤️🍷🍀🎶

И един прекрасен текст за него, написан през 1978 година от неговата състудентка Надежда Стамболиева:

Борето Христов навърши 80!

СТРАНИЦИ ОТ СТАРИЯ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ БЕЛЕЖНИК
БОРИС ХРИСТОВ - ПОСЛУШНИК В ХРАМА НА ИЗКУСТВОТО

Вероятно случайно, сред книгите, оцелели при поредното ми местене преди няколко години, сложени в един огромен черен пластмасов чувал, с каквито пренасяхме багажа в сегашното ми обиталище, по чудо открих книжка, озаглавена „Този свят е и мой“ на издателство Народна младеж, издадена през 1978 г. Вероятно излязла преди пореден комсомолски конгрес.
Като казвам по чудо, имам основание - най-младите хора в къщата ми се освободиха от миналото преди Десети ноември 1989-а, разчиствайки най-напред книги на партийни издания и водещи обществени организациия, издадени преди тази дата. Така изчезнаха немалко мои публикации - документално-художествени разкази за творци и дейци, оставили стойностни следи в изграждането на онова общество, от което мнозина се отрекоха.
Та в тази книжка на Народна младеж открих свой очерк - материал, или просто текст, първия публикуван за поета Борис Христов, за когото никой не бе нито писал, нито пък споменавал публично дотогава. Препрочетох го и реших, че не е зле да го пусна на хората днес, пък да видим какво ще стане! И понеже нямам вестник - трибуна, го постнах в профила си във фейсбук, който след това закриха!
Прощавай, Боре, не знам как ще погледнеш на това, но отдавна загубихме връзка, та да те попитам!
...............
... Той е от хората, с които човек се чувства добре. Готов и способен да даде крила на унилия, с блага дума на болния да развърже душата, последния залък да сподели с непознатия и радостта му да преживее, на падналия ръка да протегне, а на подлеца да обяви война.Той е естествен. И именно в тази естественост е чисто човешкото му обаяние. Там е и силата на неговата, на Борис Христов, поезия.
Той не е на възрастта на улегналите, спокойни и добродушни мъже. Нито пък е от такова тесто замесен. Волен скиталец и неволно поет – той е творец по нагласа, по интуиция, по характер и по съдба.
Откакто се помни, дири една истина, вечната истина за човека. И в стремежа да я достигне, се люшка между шума на града и пазвите на провинциалното ехо. Бърза по бялата магистрала, да хване отблизо в ръцете си, горещ още, пулса на този живот, но едва докоснал го с пръсти, разочарован, хуква назад – през баирите, през горите и през селцата, броди из тях до премала, гледа, докосва, усеща. И тъй, додето нозете открият тайната козя пътека, додето тя го извежда до праг посивял, зеленясал, на някой самотен човечец, или до изворчето, в което дечурлигата се оглеждат, или до някой прозорец открехнат... И тъй, докато стигне един ден на брега на морето, а животът е хей там, на палубата на кораба, там всичко е празнично, звъни, свири музика, светлините и сенките са ярко контрастни... Там, на кораба, брегът щедро предлага все нови и нови пристанища... И една нощ решава, качва се. Но – празникът се оказва делник на скуката, там мъжете ухажват, а жените суетничат, а той бърза да слезе, сам, в каютата, дълго да дири през илюминатора очертанията на бряг... Приближава брегът, животът е сочен и пъстър там, долу при къщите, по улиците, при хората... продавачи... сутеньори... И бърза назад, да се върне –там при хълмовете, реката, у дома – там при детството...
И после всичко започва пак отначало...
Преди тринайсет години -десетилетия вече- този човек се яви в аудиториите на Търново – момче от Перник, с излиняло палто и скитали дълго обуща и с онази усмивка, която те кара да го наричаш неволно „приятелю“ . Жребият му бе отредил суровата съдба на сирак, но тъкмо нейните горчиви уроци го бяха направили жизнен, деен и силен. Този син на миньор, израсъл между корави мъже, без ласка, в лишения и несгоди, бе наш връстник - отдавна ни беше надрасъл. Двайсетгодишен, бе вече оформен поет и личност, определена категорично. Едно изтерзано, изстрадано детство бе откърмило в него пиетета към Майката, към Човека и към Природата. На тях посвещаваше стихове, които импровизираше леко, спонтанно, ей така, между другото – докато чакаме някого или разговаряме, или случайно докосвайки струните на китарата. Запазила съм бележник с наброски – трохи от богата трапеза, които може да е забравил отдавна. Една нахвърляна „Пролетна молитва“: Земя, ти сока възправи на болното дърво... Костилка младост му прати по храста, който го настига... И нека вятърът издигне главата му приведена на топлия си нож...“
Пишеше стихове, не ги печатаха. Сладостта беше в онова истинско творчество, което разкрепостява и разтоварва от напрежението, от гъмжилото на мисли и състояния, което чисти, освобождава от мъчителната тръпка на сдържана дълго емоционална стихия. Творческият процес бе неговият катарзис - също тъй жизнено нужен, както смехът и плачът на детето.
Да създава добра поезия бе просто негово качество. Пишеше, скромно, непретенциозно, тъй както един „послушник неподстриган помита пода в храма на изкуството“.
Трудно беше да обясним вътрешния кипеж у този човек, докато един ден не научихме кое-що от други за него. Патилата си той разказваше с много хумор и будеше смях и всяка несгода, дори най- жестоката, добиваше в разказа му характер на весела случка, фриволно поднесена, тъй картинна, че се помнеше после години наред. Бяхме разбрали, че като дете е работил. Дойде в Търново негов приятел от детството, не му запомних името, те неговите приятели нямаха брой, и заразказва:
- БорЕ- казваше - работеше от осемгодишен, всяко лято и всяко свободно време кога не е на училище. Веднъж се цанихме при един частник с него, да му работим по осем часа на ден, тухли да правим и за тях вечер да ни плаща по лев и половина. Добре, ама той ни караше да му работим от шест сутрин, та вечерта до осем, смятай ги колко часа са – четиринадесет! Една сутрин БорЕ донесе будилник, върза го с конец на върбата, нави го докрай – да звъни в два, кога свършват осемте часа. Стана два, като звънна тоя ми ти будилник, млъкване няма, чорбаджията търчи: „Кое магаре, вика, стори тая мизерия?“ АБорЕ стъпва напред, гледа го право в очите и казва:“ Аз го донесох, да знаеш кога свършват тия осем часа.“ „Ти ли ще ме учиш на акъл , бе, магаре с магаре, марш оттук, очите ти да не виждам!“ – ревна оня дебелият, грабна будилника и го запрати. А вечерта БорЕ събра всички ни, бутнахме тухлите и до една ги счупихме. И се започна една война с тоя човек, не е за разправяне! Накрай чорбаджията не издържа и предаде фронта. Викнал майка му и й казал: „Тъй и тъй, Ирина, кажи там на твоя хубостник, нека дойде, и ония бандити да викне, ще им платя всичко, и будилника ще оправя, само нека тухлите ми оставят на мира...“
Че беше бунтар и неправдите не можеше да понася, го знаехме всички. Но не реагираше никога прибързано, гневно и остро, а достойно и убедително. Човека той уважаваше, ако съдеше погрешната му постъпка, правеше го, оставайки справедлив и лоялен към другите негови качества.
По-късно срещнахме майка му и по-възрастния му брат Лазар. И Ирина, майката на Борис, разказваше неохотно за младостта си и за онова нерадостно детство на синовете си. Спомените й звучаха като притчи за доброто и злото, в които се месеха чудеса и гадания,но въпреки това си оставаха чистосърдечен разказ за неизмислени люде и случили се отдавна неща. (По странен начин те влизаха в стиховете на Борис, облагородявайки неговото без друго свежо образно мислене.)
В сиромашко гнездо Ирина и Кирил народили деца - две момичета, две момчета, в средата на август четиридесет и пета дошъл на света Борис, най-малкият. На седмата брачна година в мината станало срутване. Кирил бил долу. Триста вагонетки скали, пръст и въглища изхвърлили и три дни Кирил викал невестата и децата си. Накрая докарали в къщи затворен ковчег. В същото време един подир друг изникнали още два гроба- на дъщеричките...
Ирина, млада вдовица без младост ,тръгнала да работи. В зори - с мъжете към мината, после- в гората, дърва да сече, след това- до тъмно на нивата. И така до деня, в който дошли в голия Крапец коли– нали селото щяло да стане дъно на язовир, - натоварили чергите и децата и ги довели в града. Останал край селото само гробът на бащата...
Ирина станала кранистка в завод „Ленин“, двайсет години все там работила. Лазар бил ученик, Борис скитал на воля край Струма с дечурлигата. С комат хляб и стрък лук израсъл - живо дете, жадно за изненадите на всеки нов ден. Осемгодишен станал аргатин, пасял коне в близкото село, единадесетгодишен вече работел –при майка си. Идело ли време да чистят пещите от нагара, по-подходящ от него нямало- бил дребен и пъргав. Работел с третата смяна. Хей, работническа класа, поднасяли го децата, но сутрин като ритали топка в махалата, бягали далеч от неговите прозорци – да не му пречат да се наспи...
После дошло време да хареса тромпета. Скъп бил толкова, колкото лъскав. Но майката все пак го купила. Петнадесетгодишен, Борис вече свирел в оркестъра на ресторанта. Козирката му била винаги счупена – онези, дето не се разделят с чашката, все му нахлупвали с лапа шапката до очите: „Свири, даскале,нещо за душата...“ Свирел в града, по курорти, в селата... Спечеленото мушвал вечер в ръката на майка си.Тъкмо тогава написал първото стихотворение, после листът изчезнал...
Матура, казарма и – отново в Перник. Редактор в многотиражка. А после го приели в Търновския университет, специалност българска филология.
През цялото следване Борис беше редактор на студентския вестник. Дипломира се, върна се в Перник, стана учител на работници в един вечерен техникум. От седемдесет и четвърта година е редактор на столично списание.
Единадесет години след онова първо стихотворение не бе публикувал нито ред. Едва през 1974 година за пръв път бе представен като автор на цикъл стихове в „Пламък“.Следващата година появата му в сборника „Трима млади поети“ бе оценена като изненадващо много добра.“Вечерен тромпет“, неговата първа самостоятелна книга, се появи по книжарниците през 1977 година и веднага изчезна.
Затова нека не укоряваме тези, чийто посредник в познанството с Борис Христов е единствено „Вечерен тропет“, за възторжените овации, с които посрещат кажи-речи всяка негова строфа. Те имат право. Той се появи - отдавна очакван, но тъй неочаквано ярък, очертаващ се дръзко и рязко на небосклон, осеян с много звезди, всяка от които заредена с амбиция за вечност...
Нека не укоряваме и онези, които след прощъпулника му по страниците на литературни издания му предрекоха мимолетната слава на пришълец, на автор на днешния шлагер... Малко ли дебюти са лъгали?
И ако има нещо, което да добавя към всичко останало, то не е пожелание за добър час. То е моята, то е нашата вяра в справедливия му честен път, по който отдавна е тръгнал.

НАДЕЖДА СТАМБОЛИЕВА

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov #поезия #борисхристов ...

Теодосий Спасов отново в Силистра, този път на знаков празник❗️

В деня на mpume сестри светици - Вяра, Надежда и Любо, kakmo и на тяхната майка - София, т.е.

На 17 септември,кавалджията на планетата Теодосий Спасов отново идва за концерт в Силистра, но този път и в Дулово на следващия ден.

Ще свири с Разградската филхармония "Професор Д. Ненов" с диригент и водещ Деян Павлов.

В програмата: произведения на Спасов и популярни nuecu за симфоничен оркестьр.

Проявата е на Театрално-музикален и филхармоничен центьр - Разград с gupekmop Стефани Лечева, която е родом от Алфатар, възпитаничка на Силистренската ПГ и дългогодишна akmpuca първо в ДТ "Сава Доброплодни" - Силистра, а после и в Шумен.

Концертите са на 17 септември - гр.Силистра, 19:00 ч., Общинска зала.

18 септември - гр. Дулово, 18:30 ч., зала на НЧ "Н. Вапцаров".

За повече информация на телефон:0878498549.

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov ...

След 40 години пускат „Звук и светлина“ за пръв път с музика на живо и с участието на Теодосий Спасов ❗️

Аудио-визуалният спектакъл „Зук и светлина“ за пръв път ще бъде представен с музика на живо по случай 40 години от първото излъчване в далечната вече 1985 г.

Това ще се случи с тържествен концерт на 5 септември от 20.00 ч. на площад „Цар Асен I”.
Вход свободен.

В него ще се включат хорът и оркестърът на Държавна опера Русе със специалното участие на знаменития кавалджия Теодосий Спасов.

С лице към крепостта музикантите ще изпълнят прочутата музика от аудио-визуалния спектакъл, а събитието по всяка вероятност ще бъде безплатно за жителите и гостите на града.

Обмисля се правилната организация за достъп, съобщи директорът на дирекция „Култура“ в Община Велико Търново Нелина Църова.

Самият концерт ще бъде свързан с историята на Велико Търново, диригент ще бъде Владимир Бошнаков, ще има изпълнения на „Цар Калоян“, „Мария Десислава“ и операта „Ивайло“, а краят на концерта ще бъде именно музиката на „Звук и светлина“, която ще съпътства визуалния спектакъл. Намерени са нотите и са ангажирани хора, които да ги разпишат.

Теодосий Спасов ще изпълни почти всички солистични партии в музиката.

Концертът ще бъде част от оперния фестивал „Сцена на вековете“, който тази година отбелязва 40 години от първите представления на открито и 10 години от превръщането на фестивала в мащабно сезонно събитие.

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii SpassovМТИ "Културен туризъм" ...