Интервю / Interview

Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е колкото популярен, толкова и смирен, ненатрапващ присьствието си и
изцяло раздаващ се чрез музиката,
стремящ се да даде от своята енергия и сила на публиката.

Роден е на 4 март 1961 г. в Исперих, но до четиригодишна възраст е живял в близкото село Владимировци.
Неговите родители са работили там, а по-късно се преместили в селото на баща му Белица, Силистренско.
След това живял и в Панагюрските колонии заедно с родителите си.

Спасов е првият, който започва да свири джаз на кавал, а неговите изпълнения са необикновен синтез
между традиционен фолклор, джаз, класическа музика.

Композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Първият българин, част от
семейството на Артистите на
ЮНЕСКО за мир.
Едва ли има човек, който да не разпознава спокойния му напевен глас и трелите на кавала му.

Снощи в зала „Филхармония"
русенци и гостите на града имаха възможност да се насладят на изпълненията на Теодосий Спасов, който беше специален гост на концерт-спектакъла „Музика и светлина".

Ето какво беше любезен той да разкаже на Диана Димитрова за първия концерт от новия творчески сезон на Държавна опера-Русе.

- Помните ли кога за първи път стъпихте на сцената на зала „Филхармония", тогава т.нар. Дом на културата?

- Беше през 83-та година в
знаменитите Джаз срещи на Русе, организирани от Бате Петьо Парчето. Тогава се случваха много интересни програми, а той ни обгрижваше, насърчаваше, радваше ни се.
После всяка година бяхме там... Свирил сьм с „Оркестър Русе" като гост, заедно с Йълдъз Ибрахимова...
Този фестивал ми даде трамплин и успях да се почувствам на висока сцена.
Запознах се с големи музиканти от полската школа, от нашата джаз школа - „Бели, зелени, червени", с Огнян Видев , а нашата студентска група се казваше „Джаз линия". С нея за първи пьт се появихме на русенска сцена -набиращи скорост млади хора, смесващи български фолклор и джаз.
Това бяха наистина знаменити времена. Джаз срещите продължаваха поне до полунощ, а после на сьщото място преливаха в джем сешъни до малките часове.

-За мое щастие, като ученичка в Музикалната гимназия тогава, чудесно помня това време и как се чувствах с Вашата и на колегите Ви музика. А откога не сте свирил с оркестъра на Държавна опера-
Русе?

- Първите ми изяви с Русенска
филхармония бяха през 90-те
години на 20 век под
диригентството на Алипи Найденов.
Няколко концерта имам и с
Владимир Бошнаков, но може би от 8 години не сьм свирил с вашия оркестър.
Радвам се, че отново имам тази възможност.

- Концертът - спектакьл на 4 септември се случва с Вашето специално участие. Ще бъдат изпълнени и Ваши произведения. Какво означава за Вас това събитие и кой Ви покани да участвате в него?

- Маестро Бошнаков ме покани за участие в концерта „Музика и светлина", а по-късно ми се обади и директорът Пламен Бейков. Да си призная, слушал съм музиката от „Звук и светлина" в Търновград
първо като турист. И всеки ме питаше доскоро дали аз не свиря там. Не, там свири Стоян Величков, от когото сьм се учил. Той свиреше във Фолклорния оркестър на БНР
по времето, когато са се правили тези записи. Точно тогава ние бяхме студенти и ходехме да го слушаме и да се учим от него на майсторлък.
Развълнуван съм, че след 40 години това ще бъде премиерата на тази композиция на живо.

- Чувала сьм доста от Вашите произведения. В тях Вие умело вплитате красивия български фолклор. Той ли е голямата Ви любов?

- Аз това сьм учил в Котелското музикално училище и после в
Пловдивската музикална академия, където сме се виждали и с вас като студенти, с това сьм израснал от мальк. Много консервативно настроени слушатели си мислят, че композициите ми са джаз. А това всъщност е моята музика, композирана по мой вкус. Тя включва няколко направления и бих казал измерения - джаз, фолклор и класика. Самобитна е, с други думи.

- Вие сте роден наблизо до Русе, в Исперих. Отново сте на крачка от родното си място сега...

- Винаги имам сантимент, когато се врыщам в този край. Къщата на родителите ми е в село Белица, Тутраканския край. Отбивам се там да запаля свещичка в тяхна памет...

- Винаги говорите на публиката спокойно, с много любов и с едно тънко чувство за хумор. Къде са
корените на този Ваш позитивизъм?

- Може би го нося от моите родители. Баща ми беше голям ентусиаст по отношение на изкуството. Той беше завършил
школа за самодейни театрални режисьори и беше направил на село театрална трупа. Беше поканил в нея талантливи интелектуалци от селото и те се справяха чудесно. Дори имаше награди този театрален състав. Той беше част от читалище „Христо Ботев" в село Белица. Братовчед ми беше художник на декорите, а майка ми беше актриса. Края на 60-те, 70-те
години поставяха пиеси, които печелеха призове на театрални прегледи в Силистра и Тутракан.
Помня още, че баща ми, който беше секретар на читалището, създаде и детска музикална школа за народни инструменти, където аз започнах да свиря на кавал. Той пееше прекрасно, затова и аз сега понякога пея на сцената, когато почувствам, че имам потребност да го направя. А от майка ми, която беше детска учителка, съм научил първите си детски песнички. Ние винаги носим родителите и предците си в нашите гени и не бива да ги забравяме и да ги почитаме.

- Напълно сьм съгласна с Вас. А чувствате ли след толкова десетилетия кавала като продължение на тялото си или може би дори като част от него?

- Толкова много години съм свирил, че наистина сьм се сраснал с инструмента си. Дори, ако не сьм с кавал, хората си ме представят с него. Ако не сте чували, кавалът гони дявола (смее се). Свиря с много добри инструменти на двама майстори.
Единият е дело на Жечко Маринов от Стралджа, Ямболско, а другия - на Енчо Пашов от Пловдив.

- Какво е за Вас кавалът?

- Кавалът за мен е свобода, мечтание и моят далекоглед към света!

1 септември 2025
“Утро”

Theodosii Spassov,Teodosii Spasov,Theodosii Spassov ...