1. Жажда за свобода 03:14
2. Да те чакам вечно мога аз
3. Живеещ в камъните
4. Тигрите на Дрейк
5. Ледени очи
6. Алеята на Куцото кучe
7. Танцът на пингвините
8. Вълчи залив
9. Би Дон
10. Пунта Аренас
11. Крумов камък

“Антарктида е като друга планета. Звуците тук са както земни, така и космически. Щастлив съм, че бяхме заедно в ледената красавица с Тео и Хари и вярвам, че тяхната музика би докоснала душата на всяко човешко същество”.

Проф. Христо Пимпирев

Теодосий, каква мелодия ти се върти в главата днес?

С този въпрос започвах всеки ден от пътуването ни в Антарктида с Тедосий Спасов. И той изсвирваше с уста или изтананикваше мелодията на деня.

Тръгнахме с “Жажда за свобода”.

“Да те чакам вечно мога аз” стана мелодията на дългото очакване най-сетне времето да позволи да полетим към Антарктида от хотел “Жълтата подводница” в чилийския град Пунта Аренас, на който е посветена и мелодията на завръщането.

“Тигрите на Дрейк” се роди край чаршафите с тигрови шарки в китайската база “Великата стена” на остров Кинг Джордж. А “Би Дон” – край бидоните, в които пренасят багажите си българските антарктически експедиции.

“Алеята на Куцото куче” беше вдъхновена от пътеката към най-старата постройка в българската база “Свети Климент Охридски” на остров Ливингстън, над която за първи път прозвуча “Крумов камък”.

Докато в залива “Вълчев” Теодосий и Хари свириха пред камера “Вълчи залив” зад гърба им се срути част от ледника и те в последния момент избягаха от приливната вълна, чиито ледени късове раниха заслушалия се тюлен.

“Танцът на пингвините” беше първата мелодия, която чуха пингвините на Хана Пойнт. Когато пет години по-късно стигнах там с българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” и им я пуснах на запис, те отново се заклатушкаха по брега. Явно я помнеха, както очите на морските слонове отново се насълзиха докато слушаха “Живеещ в камъните”.

Музиката се оказа онова творение на човека, което насълзи ледените очи на Антарктида и нейните изследователи, пред които Теодосий и Хари изнесоха за първи път концерти в научна база и кораб. И вдъхновиха Теодосий за неговата мелодия “Ледени очи”.

Пингвини и тюлени, които до идването на Теодосий и Хари бяха чували само плисъка на вълни и грохот на ледници, слушат редом със сурови изследователи непознатата им човешка музика …

Звучи като приказка, нали? Антарктическа приказка, която започва така:

Имало едно време един музикант на име Теодосий, който тръгнал с кавала си и с приятеля си Хари с китарата към края на света в Антарктида. Всеки ден в главата му се въртяла различна мелодия …

Кирил Вълчев

С благодарност и уважение към проф. Христо Пимпирев и Бългаската национална телевизия